Приемането на подкупи подкопава държавността и води до разпад на обществения ред
Корупцията – древно зло с модерни измерения
Корупцията е ендемично явление, което съществува от векове. Тя продължава да бъде сериозен проблем в редица държави по света, като разяжда устоите на обществото, разрушава доверието в институциите и възпрепятства икономическия и социален напредък. Ето някои от най-знаковите исторически фигури, чийто живот е белязан от подкупи, злоупотреба с власт и безнаказаност.
Княз Александър Меншиков – „верният крадец“ на Петър Велики
Княз Александър Меншиков, приближен на руския император Петър I, остава в историята не само като държавник, но и като символ на алчността и злоупотребата с власт. Наричан от съвременниците си „най-известният изнудвач“, Меншиков системно е изнудвал подкупи от онези, които търсят благоразположение или се опитват да избегнат санкции.
Един от най-скандалните случаи е свързан със строителството на новата руска столица – Санкт Петербург. Като генерал-губернатор, Меншиков използва длъжността си, за да прибира комисионни от изпълнители и доставчици. Това води до рязко увеличение на разходите за проекта.
Той дори прибира пари от дъщерята на императора, Анна, в замяна на обещание за благоволение. Петър I го нарича „крадлива, но вярна“ дясна ръка и дълго време му прощава своеволията. С неговото падение при възкачването на Петър II, Меншиков е заточен в Сибир, където прекарва последните си години, строейки църква и проповядвайки добродетелност.
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор – дипломатът с ценоразпис
Бивш свещеник, отлъчен от църквата заради участието си в революционни действия, Шарл Морис дьо Талейран-Перигор намира ново поприще в политиката. Той служи под 18 различни режима – от монархия до империя – и остава в историята не само с дипломатическия си гений, но и с легендарната си корупция.
През 1801 г. по време на преговорите за Договора от Люневил, Талейран приема подкуп от 500 000 франка от Австрия, за да улесни сключването на мира. Известно е също, че тайно е предавал информация за Наполеон на руския император Александър I, натрупвайки състояние от над 16 милиона франка.
Славата му на корумпиран политик е толкова голяма, че след смъртта му се разпространява саркастичен виц: „Талейран е мъртъв? Колко ли му платиха за това?“
Ернст Йохан Бирон – херцог с любов към конете, но не и към Русия
Херцогът на Курландия и фаворит на императрица Анна Йоановна, Ернст Йохан Бирон, открито показва презрението си към Русия. Интересите му се свеждат до две неща – подкупи и чистокръвни коне. В неговата конюшня има над 370 редки породи и близо 400 слуги.
Бирон отклонява ресурси от руската хазна, предоставя военна помощ на чужди държави без възнаграждение и дава свободен достъп на британски търговци до Изтока, пренебрегвайки интересите на Русия. След смъртта на императрицата, е заточен, но по-късно е върнат в столицата от Петър III – страстен привърженик на немската аристокрация.
Лю Джин – евнухът, който управлявал с желязна ръка
Лю Джин е придворен евнух при китайския император Джъндзе, който отхвърля управленските си задължения, предпочитайки живота на хедонист. Така реалната власт попада в ръцете на Лю Джин – символ на корупция и деспотизъм.
Служители и търговци са принудени да му плащат подкупи, за да оцелеят. Джин се обгражда с лукс и излишества, строи изящен дворец и живее като император. В крайна сметка е обвинен в заговор, арестуван и екзекутиран. При обиск в жилището му са открити огромни съкровища, които доказват мащаба на неговата корупция.
Никола Фуке – от финансов гений до затворник в Бастилията
Никола Фуке започва своя възход като син на влиятелен парламентарен съветник. Благодарение на личните си качества и стратегически бракове, бързо се издига до поста суперинтендант на финансите на Франция. Въпреки високия си ранг, той използва държавните пари за лични нужди и не крие разточителния си начин на живот.
Неговите действия достигат своя връх, когато придобива остров Бел-Ил и го укрепява като собствена крепост. Луи XIV подозира злоупотреби, но Фуке също е и главен прокурор, което временно го защитава от наказание. През 1661 г. д’Артанян, капитан на кралските мускетари, го арестува. След продължителен процес Фуке е осъден на доживотен затвор, а имуществото му – конфискувано.
Историята ясно показва, че корупцията – независимо дали се проявява в двореца, правителството или канцеларията – винаги нанася тежки щети на обществото. Макар някои от героите на тази мрачна хроника да са се радвали на временно богатство и власт, техният край доказва, че безнаказаността е илюзия, а алчността – саморазрушителна сила.
