Стрептокок от група А (стрептококус пиогенес) може да се среща при здрави хора на кожата и в гърлото, но когато проникне в кръвта или белите дробове, инфекцията може да бъде животозастрашаваща. Наскоро в Гърция бе регистриран смъртен случай на 5-годишно дете вследствие на такава инвазивна стрептококова инфекция, което предизвика широко обществено безпокойство. Повишение на случаите се наблюдава и в още 14 европейски държави.
Това съобщиха участници в 43-ия конгрес на Европейското дружество по детски инфекциозни болести, който се провежда в Букурещ. Проучване, представено на форума, показва, че само за периода от октомври 2022 г. до началото на 2023 г. случаите на тежки инвазивни инфекции със стрептокок от група А са се увеличили с над 370%.
В Гърция петгодишно момиченце е починало след септичен шок, причинен от бактерията. Предполага се, че заразяването е станало в детската градина, където са открити и други деца, носители на стрептокока. Бащата на детето споделя, че е загубил здравото си дете само за два часа, след като стрептококът е проникнал в кръвта му.
Случаи на стрептококови инфекции са регистрирани и в други гръцки региони като Серес, Атика и Крит. На много места местните училищни власти реагират с временно затваряне на детски градини и начални училища, където са установени болни деца. Президентът на Националната организация за обществено здраве на Гърция, Христос Хадзихристодулу, препоръчва децата с инфекция да остават вкъщи поне 24 часа след започване на антибиотично лечение, редовно миене на ръцете, избягване на споделяне на лични вещи и поддържане на добра хигиена в класните стаи.
Бактерията стрептокок А е широко разпространена и често присъства като безсимптомен носител в гърлото, носа или върху кожата на около 5% от здравите хора, като през зимните месеци този процент достига до 20%. Тази бактерия може да причини лек фарингит, скарлатина или кожни инфекции, но също така и бързо развиващ се сепсис, който е животозастрашаващ.
Макар повечето инфекции да не са сериозни и да се лекуват успешно при ранна диагностика, инвазивните форми се увеличават след пандемията и са свързани с по-висока смъртност – около 25% от тези случаи могат да завършат фатално.
Заразяването става главно чрез капчици от кашлица и кихане, а по-рядко и чрез контакт с предмети, замърсени със секрети от носител или болен. Проучването обхваща 15 европейски държави – Франция, Нидерландия, Испания, Италия, Латвия, Гърция, Обединеното кралство, Дания, Швейцария, Австрия, Полша, Словения, Белгия, Исландия и Германия. Случаите с фатален изход са 3,6%, което съответства на познатите данни за инвазивния стрептокок, но общото увеличение на инфекциите прави реалния брой жертви по-голям.
Една от хипотезите за ръста на инфекциите е, че след периода на ограничителни мерки по време на пандемията и намаленото разпространение на типични вируси като грип, респираторен синцитиален вирус и варицела, имунната система на децата е по-слаба. Това улеснява преминаването от носителство на стрептокока към развитие на тежка инфекция – феномен, известен като „имунен дълг“. Друга причина може да бъде натрупването на голяма група податливи деца, които не са изградили имунитет към бактерията заради ограничен контакт с патогени през последните години.
При висока температура, общо неразположение, зачервено гърло или обрив е изключително важно родителите веднага да потърсят педиатър. Закъснение дори с един ден може да бъде критично, а навременната терапия често спасява живота на детето. Обикновено след два дни антибиотично лечение заразността намалява значително при стрептококови инфекции като фарингит, тонзилит, скарлатина, отит или кожни абсцеси. Ако бактерията проникне в кръвта или белите дробове, се развива инвазивна инфекция, която може да засегне целия организъм и да бъде животозастрашаваща.
Въпреки че инвазивният стрептокок засяга главно деца, възрастните също са изложени на риск. Особено уязвими са хората над 65 години, както и тези с отслабена имунна система и хронични заболявания като сърдечна недостатъчност, затлъстяване, диабет или трудно зарастващи рани. Вероятно в увеличаването на тежестта на инфекциите допринасят и фактори като условията на околната среда, повишена вирулентност на бактерията или появата на нови, по-агресивни щамове.
При около половината от пациентите с токсичен шок причината за навлизане на микроба в организма не е установена. Синдромът има висока смъртност – загиват около 30% от засегнатите. При много пациенти се налагат ампутации на заразена тъкан заради разпространението на бактерията, известна и като „човекоядна“ заради тежките си поражения върху тъканите.
