Не престава да ме учудва нарастващата агресия на пътя. Може би има обективни причини – трафикът наистина нарасна значително през последните години, но понякога това става наистина изнервящо. И няма логично обяснение за това поведение. Знам хора, които в социалния си живот са възпитани и спокойни, но щом се качат зад волана, започват да проявяват агресия и неприемливо поведение.
Също така се забелязва интересна зависимост – тези, които карат скъпи и мощни автомобили, изглежда смятат, че това им дава някакви специални права на пътя. Тази нагласа ми се струва напълно неоснователна, но фактите не я опровергават.
Спазвам правилата, но…
Ограничението на скоростта в градски условия е до 50 км/ч, и от доста време си самоналагам да го спазвам. О, небеса! Оттогава сигурно съм станал един от най-руганите шофьори в Пловдив. Всеки трети, който ме изпреварва, ми вика и прави жестове, показващи явно недоволство, а често и открито изразяване на агресия.
Беше някъде в средата на март, когато нов, спортен „Мерцедес“ ми отне предимството на кръстовището на бул. „България“ с ул. „Победа“. Тъй като не обичам конфликти, не се разправям обикновено, но тогава не издържах. Настигнах колата на следващото кръстовище и когато се изравних с нея, видях две около двадесетгодишни момичета, които пушеха дълги цигари и слушаха чалга.
Отворих прозореца и ги попитах защо ми отнемат предимството, преминавайки на червено. В отговор получих истеричен смях и среден пръст. Настроението ми се развали и започнах да правя изводи за обществото и нравите, които не престават да деградират.
Няколко дни по-късно, на връщане от София, спуках гума срещу хотел „Плиска“. Състоянието ми не беше идеално – имах здравословен проблем, който ме затрудняваше да се движа нормално. Когато започнах да сменям гумата, двама таксиметрови шофьори ме забелязаха от близката стоянка и без дори да обелят дума, за по-малко от пет минути ми смениха гумата.
Изпълнен с благодарност, попитах какво дължа, на което те ми отговориха с усмивки и пожелание за безопасен път.
Хората са различни, и в този случай не можем да правим генерални обобщения. Така че, когато чуя негативни коментари за шофьорите на такси, не позволявам да се изричат в моето присъствие. А момичетата с чалгата – да са живи и здрави. Може би всеки момент ще осъзнаят, че в живота си трябва да бъдат внимателни, както бяха на пътя, когато за малко не преминаха през мен.
