Мерките за борба с демографската криза бяха обсъдени по време на парламентарния контрол, след като депутатът от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова поиска от социалния министър Борислав Гуцанов да поясни какви действия ще предприеме след негово изказване, че целта е да се повиши коефициентът на плодовитост в България до 2%.
Министър Гуцанов призна, че е допуснал грешка, като объркал коефициента на плодовитост с този на раждаемостта. Той изтъкна, че демографската катастрофа е един от най-големите проблеми на страната. Според него, България вече има население от 6,5 милиона, което е сериозен сигнал за необходимостта от предприемане на действия в този сектор. Гуцанов подчерта, че демографските промени, в комбинация с икономическата ситуация в страната, са основните предизвикателства.
Тенденцията за намаляване на коефициента на раждаемост е характерна за цяла Европа, като в България тя е по-ниска от средната за региона. През 2023 г. в страната са родени 57 478 деца, като 57 197 от тях са живородени. Въпреки че коефициентът на плодовитост показва леко подобрение, намаляващият брой на жените във фертилна възраст е основен фактор за демографската ситуация.
Министърът посочи, че през 2023 г. населението на България е намаляло с 43 809 души вследствие на отрицателния естествен прираст, като без да се отчита миграцията, това е равно на намаляването на населението на среден голям град.
Гуцанов заяви, че усилията за справяне с демографската криза трябва да включват мерки за създаване на по-благоприятна среда за отглеждане на деца, като финансови стимули за раждане и отглеждане на деца, както и обезщетения за майчинство и семейни помощи. Той добави, че трябва да се осигурят и условия за съвместяване на родителството с трудовата заетост.
Белобрадова, от своя страна, подчерта, че демографският проблем не може да бъде решен само чрез повишаване на раждаемостта, тъй като голяма част от намаляването на населението е резултат от миграцията, като мнозина от напусналите страната принадлежат към детеродния контингент. Тя предложи основните усилия да бъдат насочени към връщането на напусналите българи, а не само към стимулиране на раждаемостта.
Освен това, Белобрадова постави и въпроса за високия процент на цезарови сечения, които, според нея, често отлагат раждането на второ дете, особено когато се извършват на по-късна възраст.
