Вълна от възмущение заля социалните мрежи заради оградите на Небет тепе. Широко се разисква въпросът за тяхната законност и целесъобразност. Къде всъщност се корени проблемът? Както знаете, реставрацията на „Небет тепе“ е част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“.
Накратко за историята. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширила по цялото Трихълмие. Старото заселище с крепостта на Небет тепе се превърнало в цитадела на градския акропол, която обхванала най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки. Уникален е тайният тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според митовете през него е преминавал апостол Павел. Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади.
Според фирмата изпълнител на проекта, работата по Небет тепе и подходите към него тече усилено, като 70% от консервационно-реставрационните и строително-монтажните дейности по обекта вече са извършени. Изпълнена е панорамната площадка, като остават довършителни работи по парапета. Ръководителят на проекта пояснява, че предстои още изпълнение на вертикалната планировка, озеленяването, изграждане на поливна система и осветление. За забавянето на строителството, което започна в края на август 2022 г., беше обвинен Националния институт за недвижимо културно наследство, който трябваше да съгласува техническите проекти.
Какво казват от НИНКН? Научният ръководител на свързани с обекта археологически проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Проектът не е бил съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е бил изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: „Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“. Процедурата, по която община Пловдив кандидатства, е била „Развитие на туристически атракции“. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е определен като „атракция“. Избраният метод за възлагане е инженеринг.
Работата на НИНКН е да съгласува всеки проект за намеса, така че недвижимите културни ценности да не бъдат омаловажавани до „атракции“ с унищожена историческа стойност. Според директора на НИНКН арх. Петър Петров в близкото минало е имало десетки примери за варварски действия и обезобразени паметници на културата. Броят на експертите на НИНКН е сведен до минимум от бивши министри и сега те са свръхнатоварени, като 50 души носят отговорността за около 40 000 обекта на недвижимото културно наследство. Регионалното звено на института в Пловдив и всички звена в страната са били закрити преди десетилетия по неясни причини. Има само един основен експерт, който подготвя становищата за огромния брой обекти на културното наследство в Пловдив. Голяма част от проектите са с много лошо качество. Аргументът „да не загубим пари от ЕС“ е несъстоятелен пред опасността да загубим културно наследство заради некадърни проекти“, е заявил арх. Петров. Според него Община Пловдив е избрала метода инженеринг за 5-те подобекта на Небет тепе, а това означава, че проектът и изпълнението са напълно зависими от строителната компания изпълнител. В България са рядкост строителни фирми с такава специализация и има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строители. Методът „инженеринг“ е много спорен, защото строителят диктува на проектанта какво и как да прави. Интересът на строителя е да осигури минимално качество на максимална цена. Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, като създава условия за корупция.
По въпроса със спорните огради в становището си от 21 март 2022 г. експертите от Института пишат следното: „Заданието не поставя изискване към проекта за изграждане на ограда. Оградата създава друг образ и начин на функциониране на комплекса като ограничава достъпа. Включването ѝ в проектната документация на този етап е недопустимо. За нуждите на охрана на обекта е допустимо изграждането на видеонаблюдение“.
Поредният документ, в който е описана въпросната ограда, е Констативен протокол на експертите от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ от 28 ноември 2023 г. Регионалните инспектори посещават обекта на два пъти – 30 август и 13 октомври заради сигнал, че на Небет тепе се извършват разгърнати строителни, а не консервационни и реставрационни дейности.
Да припомним, че на 10 октомври 2022 г. 52-годишна жена от Пловдив падна от 5 метра височина на Небет тепе и получи тежки травми. Докато лекарите правеха всичко по силите си, за да ѝ помогнат, близките на пострадалата излизоха с призив към общината теренът да бъде обезопасен. По този повод г-жа Таня Петкова от община Пловдив тогава заявява: „Вече няма да има опасност, каквато има в момента – водохранилището и някои други дупки, които са запълвани с камъни във времето, всичко това ще бъде експонирано и безопасно“. Според нея в проекта е предвидено да има ажурни огради на крепостните стени. Тя е уточнила също, че гражданите няма повече да имат достъп да се качват, да стоят и да вървят по крепостните стени, както преди, но достъпът до самото Небет тепе няма да бъде ограничен.
