Ограниченият достъп до лекарства в много населени места у нас не е нов проблем и към момента остава далеч от разрешение. Въпросът е – върви ли държавата в правилната посока и предприема ли ефективни действия?
През 2024 г. беше въведена „Методика за финансиране на аптеки в отдалечени райони, както и такива с денонощен режим на работа“. Целта ѝ е да подпомогне аптеките в малките общини, където достъпът до лекарства е силно ограничен. Въпреки това, икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) посочват, че ефектът е слаб. Данните показват, че проблемът не само не се решава, но дори се задълбочава.
Недостигът на аптеки – числа и реалност
Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека, като броят им расте – през 2023 г. те са били 22, а през 2022 г. – 20. Сред тях са малки общини като Чупрене, Антоново и Макреш, с население от 1 000 до 3 000 души.
Други общини имат само по една аптека, която обслужва хиляди хора. Например:
- Каолиново – 1 аптека за 10 000 души и 8 населени места
- Тунджа – 1 аптека за 20 000 души и 44 населени места
- Добрич-селска – 1 аптека за 17 000 души и 68 населени места
Тази липса на аптеки принуждава хората да разчитат на роднини и съседи, които пътуват до по-големи градове. В някои случаи дори местната власт се намесва – кметът на село Соколарци, например, доставя лекарства с трактор през зимата.
Има ли алтернативни решения?
В някои населени места проблемът се решава чрез мобилни аптеки. В Чупрене такава работи всеки делничен ден и осигурява лекарства на жителите. Подобен модел може да се приложи и в други райони, но засега липсва законова рамка за тяхното функциониране.
Друг вариант е ежеседмична доставка на лекарства по списък, което би могло да замени необходимостта от постоянна физическа аптека в малките населени места.
Основният проблем – липса на кадри, не на финансиране
Дори когато има възможност за отваряне на аптека, намирането на магистър-фармацевт остава сериозно предизвикателство. Според сегашното законодателство, ако в дадено село няма аптека, помощник-фармацевт може да отвори такава, но няма право да продава лекарства с рецепта. Това сериозно ограничава полезността на аптеката, особено за възрастното население, което най-често има нужда именно от такива медикаменти.
Пример за този абсурд е аптеката в община Тунджа, която се управлява от помощник-фармацевт и поради законовите ограничения не може да предлага лекарства с рецепта.
Неефективно разпределение на субсидиите
Методиката за финансиране също поражда въпроси. От общо 10 милиона лева, предназначени за аптеките в малките населени места, 1,2 милиона отиват в София, Пловдив, Варна и Бургас – големи градове, където няма недостиг на аптеки, но има денонощни обекти, които отговарят на критериите за субсидия.
Докато в големите градове денонощните аптеки получават допълнителни средства, в десетки общини хората продължават да разчитат на неформални решения – съседи, пътувания до градовете и доставки от кметовете.
Какви са възможните решения?
За да се подобри достъпът до лекарства, е необходима промяна в регулациите, а не просто допълнително финансиране. Ето няколко мерки, които биха дали резултат:
-
Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта – България разполага с електронни рецепти, развита куриерска мрежа и системи за верификация на самоличността. Това би било бързо и ефективно решение за малките населени места.
-
Позволяване на помощник-фармацевтите да продават лекарства с рецепта – до 2008 г. това беше възможно и много аптеки в селата функционираха нормално. Връщането на тази практика би улеснило значително достъпа до медикаменти.
-
Отпадане на изискването за минимална площ на аптеките – малките населени места често не могат да предложат подходящи помещения за аптеки. По-гъвкави условия биха позволили повече обекти да отворят.
-
Премахване на ограничението едно лице да притежава максимум четири аптеки – в момента успешни собственици на аптеки не могат да отворят повече обекти, което пречи на разширяването на аптечната мрежа.
-
Създаване на законова рамка за мобилни аптеки – в момента такива аптеки съществуват неофициално, но ако бъдат регламентирани, могат да осигурят редовен достъп до лекарства в отдалечените райони.
-
Премахване на таксата от 5 000 лв. за откриване на аптека – тази такса е допълнителна бариера пред желаещите да отворят аптеки в малките населени места.
Настоящата политика за субсидиране на аптеките не решава проблема с достъпа до лекарства в малките населени места. Необходима е цялостна промяна в регулациите – облекчаване на изискванията за отваряне на аптеки, разрешаване на онлайн доставки и мобилни аптеки, както и преосмисляне на ролята на помощник-фармацевтите.
Ако аптеката изобщо липсва в едно населено място, субсидията няма как да помогне. Истинското решение е премахването на пречките пред разширяването на аптечната мрежа, а не просто наливане на средства в съществуващите структури.
