Изследване в Nature Aging установява, че старите организми понякога потискат туморния растеж по-ефективно от младите.
Изключително напредналата възраст може да играе защитна роля срещу развитието на рак. Това показва ново проучване на учени от Станфордския университет, публикувано в авторитетното издание Nature Aging.
Експериментите разкриват, че белодробните тумори се появяват почти три пъти по-рядко при силно възрастни мишки и растат много по-бавно в сравнение с младите, дори когато са изложени на идентични ракови мутации.
Екипът работил почти две години, докато експерименталните животни достигнат крайна старост. След това учените въвели идентични генетични промени в белодробните клетки на всички мишки.
Резултатите били категорични: младите животни развивали тумори значително по-често, а образуваните тумори нараствали бързо и обхващали големи участъци от белодробната тъкан. При старите мишки туморите били редки, а размерът им оставал малък.
Изследователите предполагат, че комплекс от свързани с възрастта промени — включително в генната регулация, стабилността на ДНК и работата на имунната система — може неочаквано да забави процесите, участващи в развитието на рак. Особено внимание привлича генът PTEN. Докато неговата инактивация при младите животни води до рязко ускоряване на туморния растеж, при старите този ефект почти не се наблюдава.
Проучването е първото, което демонстрира, че напредналата възраст не само увеличава риска от онкологични заболявания, но при определени условия може и да потиска тяхното развитие. Според авторите, разбирането на тези механизми може да промени начина, по който се създават модели на рак, и да предложи нови терапевтични възможности.
По-рано стана известно, че медикаменти, базирани на агонисти на GLP-1 рецептора, значително повишават преживяемостта при пациенти с рак на дебелото черво — факт, който допълнително подсилва надеждите за по-ефективни и персонализирани подходи в лечението на онкологичните заболявания.
