Непал се превърна в поредната южноазиатска държава, чието правителство беше свалено след кървави протести, водени предимно от младежи от Поколението Z. Сцените с подпалени правителствени сгради напомнят на революциите в Шри Ланка (2022 г.) и Бангладеш (2024 г.), където местното население щурмува институциите на властта.
Тази вълна от недоволство, наречена „Южноазиатска пролет“, се разпространи и в Индонезия, Филипините и Тимор-Лесте, сигнализирайки за дълбока промяна в регионалната политика.
14 Правителства за 17 Години: Умората от Корупция
Политическата обстановка в Непал винаги е била неспокойна. През последните 25 години страната преживя убийства на членове на кралското семейство, маоистко въстание и революция, сложила край на вековната монархия. Въпреки че Непал стана демократична република през 2008 г., политическата нестабилност продължи с 14 правителства за едва 17 години.
Местното население е изтощено от системна корупция и възприема властта като постановка, режисирана от безскрупулен политически елит. В началото на септември младите непалци стартираха тренда „Nepo Kids“(„Децата на непотизма“), целящ да изобличи охолния начин на живот на наследниците на влиятелните политически фигури – тенденция, която имаше еквивалент и във Филипините („Nepo Baby“).
Забраната на Социалните Мрежи: Повратна Точка
Повратната точка настъпи с решението на непалското правителство да забрани 26 социални мрежи, включително Facebook и YouTube, на 4 септември. Тази забрана предизвика гняв сред 30-милионното население, 56% от което е на възраст под 30 години.
На 8 септември десетки хиляди се включиха в „Протестите на Поколението Z“. Демонстрантите влязоха в сблъсъци с полицията, която използва водни оръдия и сълзотворен газ. За съжаление, в първия ден на размириците живота си загубиха 19 души – 14 от тях под 28-годишна възраст.
Оставка на Премиера и Временен Лидер
Въпреки че забраната беше вдигната, протестите ескалираха на 9 септември заради жертвите от предния ден. Сградата на парламента беше подпалена, атакувани бяха правителствени сгради и домове на политици. Същия ден премиерът К. П. Шарма Оли подаде оставка. В рамките на два дни загинаха общо 73 души.
След като обстановката се успокои, властите започнаха преговори с представители на младежкото движение. Активистите, използвайки платформата Discord за организация, решиха да подкрепят бившата председателка на Върховния съд, Сушила Карки, за временен министър-председател. 73-годишната Карки положи клетва на 12 септември и насрочи нови избори за март 2026 г.
Общи Черти на Южноазиатската Пролет
Сцените от Непал се припокриват с тези от Шри Ланка (2022 г.), където могъщото семейство Раджапакса беше свалено, и от Бангладеш (2024 г.), където протестиращи свалиха дългогодишния премиер Шейх Хасина.
Въпреки различните непосредствени причини (икономическа криза в Шри Ланка, система за квоти в Бангладеш), общото е дълбокото недоволство от системната корупция, лошото управление и липсата на икономически възможности.
Интересна прилика има и в последствията след безредиците в Бангладеш и Непал:
- Непал: Младежкото движение издига 73-годишната Сушила Карки.
- Бангладеш: Протестиращите подкрепят 84-годишния икономист Мохамад Юнус.
Това показва, че движенията без ясна партийна структура изпитват трудности след свалянето на правителство и в краткосрочен план се обръщат към по-възрастни, неопетнени фигури, които не са участвали активно в политическия живот.
Следващите избори представляват шанс за истинска политическа и поколенческа промяна. Пример за това е Шри Ланка, където партиите на статуквото загубиха изборите през 2024 г., а Анура Кумара Дисанаяке стана първият президент, избран от трета политическа сила.
Ролята на Социалните Мрежи
Социалните мрежи са основният инструмент за мобилизация, организация и вдъхновение на „Южноазиатската пролет“. Тяхната ключова роля напомня на тези, които изиграха по време на Панарабската революция, както и при протестите в Бразилия (2013 г.), Турция (2013 г.), Хонконг (2014 г.) и Тайланд (2014 г.). В тази напрегната обстановка не е изненада, че правителствата на Индонезия и Тимор-Лесте отстъпиха пред част от исканията, а президентът на Филипините, Фердинанд Маркос-младши, се опита да се присъедини към недоволството.
