Много от писанията в Светия текст остават предмет на дълбоки изследвания и интерпретации. Библията, написана от над 40 различни автори в продължение на 1500 години, е един удивителен сборник от Божии слова. Авторите ѝ са били царе, рибари, свещеници, държавни служители, фермери, овчари и лекари. Въпреки това огромно разнообразие, текстът запазва невероятно единство с общи теми, преплетени в цялата история. Това единство се дължи на факта, че в крайна сметка тя има един-единствен Автор – самият Бог. Библията е „Боговдъхновена“ (2 Тимотей 3:16), което означава, че човешките автори са писали точно това, което Бог е искал от тях, и резултатът е съвършеното и свято Божие Слово (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).
Нека разгледаме някои от най-интересните факти, които можем да открием, анализирайки внимателно библейския текст.
От кого сме произлезли? Родословието на Ной
След Великия потоп, който „отмива“ хората от Земята, всички нови поколения на човечеството произлизат от Ной. Но кой от синовете на Адам е прародител на Ной?
Адам и Ева са имали много дъщери и синове: „След раждането на Шет Адам живя осемстотин години; също имаше синове и дъщери” (Битие 5:4). Въпреки това, в Библията поименно са споменати само трима: Каин (братоубиецът), Авел (убит от Каин) и Шет (изпратен от Бога на мястото на убития Авел; в синодалния превод името му е Сет). Потомците на Каин не се споменават след Битие 4. Авел, очевидно, не е имал време да остави потомство. Ной е десето поколение потомък на Шет (Сет) (Битие 5:6-32), което означава, че цялото съвременно човечество произлиза от неговата линия.
Що е то Армагедон? Повече от просто битка
Думата Армагедон се споменава само веднъж в Библията, в книгата Откровение (16:16): „И той събра царете заедно на мястото, което на иврит се нарича Армагедон.“ Това е мястото в Палестина, където ще се проведе последната решителна битка в човешката история. Не е ясно точно къде авторът на Новия завет локализира Армагедон. Учените предлагат няколко версии, но все още няма съгласие. Днес, благодарение на Холивуд, думата Армагедон най-често се свързва с голяма апокалиптична битка.
В миналото Магедон е бил град на територията на древен Израел. Много решителни битки са се водили в близост до това място, някои от които са записани в Библията. Въпреки това, Армагедон не може да се отнася за буквалното място край Магедон, тъй като там няма голяма планина и дори цялата съседна долина Йезраел не би побрала всички, които ще се изправят срещу Бога. Вместо това, Армагедон е символична ситуация, която ще обхване целия свят, когато народите за последен път се обединят срещу Божието управление.
Последното Божие творение: Жената
Последното нещо, което Господ сътворява, е, разбира се, Ева. Жената е представена като „черешката на тортата“ и венец на Божествената творческа енергия. Бог не създава веднага партньор за Адам. Отначало Той смята, че човекът може да се справи сам и възлага на Адам задачата да даде имена на всички земни създания. Но сред тях не се намира подходящ помощник за човека. „Господ Бог каза: Лошо е за човека да бъде сам“ (Битие 2:18).
Нов ден, нова вечер: Библейската концепция за времето
„Когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете със слово и изцели всички болни” (Матей 8:16). В Библията има много пасажи, които започват с кодовата фраза „Когато беше вечер“. Вечерта, според библейската традиция, е ново отброяване на времето от деня. Основата за тази традиция се корени в първата глава на книгата Битие (ст. 5): „Настана вечер, настана утро – първият ден.“ Това показва, че Божият „работен ден“ при създаването на света е започнал именно вечер.
Съботно пътуване: Разстоянието на покой
„Тогава се върнаха в Ерусалим от планината, наречена Елеон, която е близо до Ерусалим, на един съботен път” (Деяния 1:12). Но какво представлява съботният път? Според библейските коментари, тази мярка е равна на разстояние от 2000 лакти, което е около един километър. Всъщност, точно това е разстоянието от Елеонския хълм до Стария град на Йерусалим. На евреите е било забранено да ходят по-нататък през Шабат (събота, седмият почивен ден), което подчертава важността на покоя и почивката.
Изборът на сърцето: Единство на разума и чувствата
Всичко, което човек притежава – ум и чувства – е избор на сърцето, който трябва да бъде активен и въплътен в конкретни думи и действия. Древният Близък изток не познава и не практикува разделянето на човека на части, с което сме свикнали днес (дух, душа, тяло). Противопоставянето на разума и чувствата също е чуждо на авторите на Библията, особено на Стария завет. Сърцето като орган се е смятало за център на човека в неговата цялост. Това ни позволява да разберем по-добре реториката на главната Божия заповед: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила” (Второзаконие 6:5).
Дядо на собствените си деца: Историята на Лот
Лот, праведният човек, когото Бог спасява от унищожението на Содом и Гомор, става баща на собствените си внуци. Двете дъщери на Лот, които бягат с баща си, преувеличават мащаба на бедствието и решават, че целият свят е загинал, с изключение на тях тримата. За да продължат човешкия род, те напиват баща си и спят с него. Всяка ражда син. Така се случва, че Лот е едновременно техен баща и дядо, а родените Моав и Бен-Ами са едновременно синове и внуци на Лот (Битие 19). Тази история подчертава моралните дилеми и последиците от отчаянието, описани в Свещеното писание.
