Осиновена, но не и изгубена. Красота, която се е превърнала едновременно в оръжие и присъда. Съпруга, но не и сянка. Актриса, певица, но преди всичко жена, която открито признава: „Не знам дали тя някога ще бъде истинската ми майка.“ Това е Нети – в дълбока и лична изповед.
В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” Нети разкрива ключови моменти от артистичната си кариера и лични преживявания, които са я формирали. Разговорът е духовно пътешествие, в което темите за семейството, майчината любов и една „красива лъжа“ се преплитат в откровение.
Приказката за грозното пате
„Приказката за грозното пате все едно е писана за мен,“ споделя Нети, връщайки се към болезнени спомени от детството. Като дете е била обект на подигравки заради външния си вид – висока, слаба, с по-големи зъби, като епитети като „щиглец“ и „скелет“ са белязали ранните ѝ години.
Тези преживявания, съчетани с убеждението на осиновителката ѝ, че красивата жена е непременно глупава, формират у Нети съзнателно желание да се дистанцира от външната привлекателност. Дори когато започва да получава роли, в които външността ѝ има значение, тя умишлено се „загрозява“, за да не бъде оценявана единствено през призмата на красотата.
Промяната идва, когато среща Дони. „Човек, който не ми прави комплименти за визията, а цени хумора, интелекта и дълбочината,“ споделя тя. Именно това ѝ дава свободата да приеме себе си, без страх от етикети и очаквания.
Детството като красива лъжа
В едно от най-личните си признания пред Мон Дьо, Нети разкрива дълбоко усещане, което я е съпътствало още от детството ѝ – усещането, че родителите ѝ крият тайна.
„Начинът, по който ме гледаха, когато си мислеха, че не ги наблюдавам, ми подсказваше, че нещо не е казано,“ споделя тя. С годините тази интуиция прераства в убеденост, че не е родно дете на своите родители. Въпреки многократните опити да изкопчи истината от майка си, Нети среща мълчание. „Сега разбирам колко е било болезнено. Цял живот толкова се е страхувала да ми каже,“ допълва актрисата.
Любопитен факт: Нети разкрива, че нейната осиновителка е част от екипа, създал плоския екран, но никога не е получила признание за този свой принос.
Истината излиза наяве
Животът ѝ се променя след един обикновен разговор в пицария, когато „Човекът срещу мен казва: ‘Мисля, че срещнах майката, която те е родила’.“
След последвал ДНК тест с резултат 99,9% сигурност, Нети вече знае – интуицията ѝ през годините е била вярна. Но за нея откритието не е просто факт. „Най-важното за мен беше да разбера тази жена. Принудена ли е била от обстоятелствата или просто не ме е искала?“ пита тя.
Истината се оказва трудна, но човешка – биологичната ѝ майка е била принудена да я изостави, но я е носила в сърцето си цял живот. Нети я нарича „мама Джиджи“, с признателност и приемане, но и с вътрешна дилема: „Не знам дали някога тя ще бъде за мене истинската ми майка. В същото време тя е моята майка. Много е странно.“
Нети и Дони: Партньорство, изпитано във времето
Годините носят яснота и по отношение на дългогодишния ѝ брак с Дони. Нети признава, че той често е бил погрешно интерпретиран от хората като „билет към славата“ или „удобна връзка“. „Слагаха клеймо върху мен, че съм хванала Господ за шлифера,“ споделя тя с болка.
Когато получава награда за дебют в Народния театър, в главата ѝ минават мисли: „Колко години трябва да минат, за да видят хората, че това не е нагласено? Може би 20… Минаха 25.“
Днес тя говори за връзката си с Дони като за нещо рядко и дълбоко: „Още от самото начало бяхме като отбор. Отборът и другите.“ Това партньорство, по думите ѝ, се гради на тихо, дълбоко разбиране – „Понякога той е на пангара, аз помагам. Обратното – също.“ Животът с човек, който е „по-креативен от хаоса“, както описва Дони, е споделено вдъхновение: „Велик е моментът, в който той сяда и виждам как му се спуска музика. И той просто я хармонизира.“
За Нети това не е приказка – това е истина, минала през съмнение, доказателства и вярност, която издържа изпитанието на времето.
Целия разговор гледайте в YouTube канала „Храмът на историите„.
