Припомняме ви историите на руски шпионки – храбри и неустоими жени, чиято смелост би могла да посрами и мъжете. Тяхната преданост към родината и изпълнението на опасни задачи ги превръща в легенди на разузнаването.
Надежда Плевицка: От „курски славей“ до осъдена шпионка
Надежда Плевицка, известна като „курският славей“, на която е акомпанирал самият Сергей Рахманинов, извървява пътя от монахиня до една от най-известните руски певици. След емиграция се омъжва за белогвардейския генерал Николай Скоблин. През 1931 г. двамата са вербувани от съветското разузнаване. В продължение на шест години семейството предава информация за емигрантските кръгове в Европа.
Най-известната им операция е отвличането на генерал Евгений Милер в Париж през 1937 г. Те примамват ръководителя на най-голямата емигрантска военна организация на среща с германски дипломати, чиято роля е изиграна от други агенти. Генералът е упоен и транспортиран по море до Русия. Преди срещата обаче Милер оставя писмо, което разкрива шпионите. Скоблин избягва в Испания, където скоро след това загива, докато Плевицка е арестувана и осъдена на 20 години каторга. Тя умира в затвор във френския град Рен през 1940 г.
Зоя Воскресенска: От тайни мисии до детска литература
През 1929 г. 22-годишната Зоя Воскресенска става сътрудник на ОГПУ (Обединено държавно политическо управление). Скоро на красивата млада жена е предложено да замине за Женева и да стане любовница на германски генерал. По-късно тя си спомня: „Аз отговорих: ‘Добре. Ще замина, ще му стана любовница, щом няма друг начин, а след това ще се застрелям’. След това подобни задания не ми предлагаха.“
През 30-те години тя работи в Манджурия, Латвия, Германия и Австрия. В началото на юни 1941 г., под прикритието на служителка на ВОКС (Всесъюзна организация за културни връзки зад граница), разузнавачката присъства на прием в германското посолство, където е поканена на валс от граф Вернер фон дер Шуленбург. Зоя забелязва светли правоъгълници по стените в съседната зала от свалени картини, а през открехнатата врата вижда купчина куфари. Тя докладва, че германците подготвят спешна евакуация на посолството, но съобщението ѝ е игнорирано. След пенсионирането си през 1955 г., тя става известна детска писателка, но никой не знае за нейния предишен живот до 1990 г., когато е „разсекретена“ в интервю на началника на КГБ Владимир Крючков.
Маргарита Коньонкова: Муза и агент в атомната ера
Известният скулптор Сергей Коньонков пристига в Ню Йорк със съпругата си Маргарита през 1923 г. за изложба на съветско изкуство. Командировката им се проточва 22 години: докато „руският Роден“ твори, Маргарита организира галерия в ателието му в Гринуич Вилидж и общува с всички известни американски политици и техните съпруги. Тя е гост в Белия дом и се познава с „първата дама“ Елинор Рузвелт.
Нейна основна цел са учените, работещи по създаването на ядреното оръжие: тя е приятелка с „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер, а през 1935 г. се запознава с Алберт Айнщайн. Съдейки по запазените страстни писма, Маргарита е била неговата последна любов. Не забравя и агентурната си дейност: успява да вербува няколко американски ядрени физици. Известно е също, че по нейна молба Айнщайн лично се среща със съветски резидент в Ню Йорк. През 1945 г. семейство Коньонкови са отзовани в Русия, където Маргарита надживява и Айнщайн, и прочутия си съпруг, умирайки в Москва през 1980 г.
Елена Модржинска: Любов и шпионаж във военна Варшава
В края на 1940 г. на гарата в окупирана Варшава се разиграва необичайна сцена: от вагон слиза жена и се хвърля в обятията на мъж с букет цветя. Управляващият съветското посолство Иван Василиев (истинското му име е Пьотр Гудимович) посреща „съпругата си“ Мария, която всъщност вижда за първи път. Тази роля е възложена на разузнавачката Елена Модржинска. Главната задача на двойката е да разбере плановете на Германия спрямо СССР. На 22 юни 1941 г. двамата са арестувани: Гестапо има подозрения по повод тази „мила“ двойка. Разпитите не дават никакъв резултат и „съпрузите“, както и останалите дипломати, са разменени за германските, останали в Москва. По-късно, в родината си, те се женят истински.
Анна Камаева-Филоненко: От атентати до изграждане на мрежи
През есента на 1941 г. в Групата за специални задания към Народния комитет на вътрешните работи, в която участва и 23-годишната Анна Камаева, се подготвят диверсанти в случай, че фашистите превземат Москва. На Анна е възложена специална задача: да извърши покушение срещу Хитлер. Москва издържа, а Камаева е прехвърлена в тила на германците с цел организиране на диверсии.
През октомври 1944 г. тя е изпратена в Мексико, където подготвя операция по освобождаването от затвора на убиеца на Троцки – Рамон Меркадер, но в последния момент операцията е отменена. След войната тя се омъжва за военния разузнавач Михаил Филоненко, с когото впоследствие прекарват заедно 12 години в чужбина като нелегални агенти: първо в Чехословакия, след това в Китай, а от 1955 г. в Бразилия, където създават агентурна мрежа.
