7 C
Пловдив
петък, ноември 29, 2024

Неврологът Йелена Радулович: Всеки нов спомен уврежда мозъка

Нови изследвания разкриват, че процесът на запомняне на нещо в дългосрочен план има своята цена – по-специално възпаление в мозъка и увреждане на ДНК в нервните клетки, тъй като спомените се „сливат“ в невроните и се съхраняват.

Международният екип от изследователи предполага, че формирането на паметта не е по-различно от приготвянето на омлет чрез счупване на няколко яйца: необходимо е внимателно разрушаване, преди да се формира нов модел на паметта.

Въз основа на тестовете върху мишки, проведени за целите на изследването, това се случва в хипокампуса – част от мозъка, за която вече е известно, че е основното хранилище за нашите спомени и е от решаващо значение за процеса на запомняне.

„Възпалението на мозъчните неврони обикновено се смята за нещо лошо, тъй като може да доведе до неврологични проблеми като болестта на Алцхаймер и Паркинсон“, казва неврологът Йелена Радулович от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк.

„Но нашите открития показват, че възпалението на някои неврони в хипокампалната област на мозъка е от съществено значение за създаването на дълготрайни спомени“, казва Радулович.

Екипът задейства епизодичната памет при мишки с кратки, леки електрически шокове. Внимателният анализ на хипокампалните неврони разкрива активирането на гени в пътя на Toll-Like Receptor 9 (TLR9), важен за възпалителните сигнали. Нещо повече, този път се активира само в клъстери от неврони, при които се наблюдава и увреждане на ДНК.

Въпреки че прекъсванията на ДНК в мозъка се случват често, те обикновено се възстановяват много бързо. В този случай промените изглеждат по-значителни, като биологичните процеси, обикновено свързани с клетъчното делене, очевидно се използват за организиране на невроните в клъстери, формиращи паметта, без да се разделят клетките.

Възпалителните механизми за редактиране при мишките продължили една седмица, след което се оказало, че съхраняващите паметта неврони са по-устойчиви на външни сили. Това предполага, че след това спомените се заключват завинаги и са защитени от външна намеса. Нещо подобно вероятно се случва и в човешкия мозък.

„Това е забележително, тъй като ние постоянно сме заливани от информация, а невроните, които кодират спомените, трябва да запазят вече придобитата информация и да не бъдат разсейвани от нови постъпващи данни“, казва Радулович.

Когато същият възпалителен път TLR9 е блокиран при мишките, те вече не могат да бъдат обучени да запомнят електрошоковете. Липсата на TLR9 води и до по-сериозни увреждания на ДНК, не по-различни от тези, които се наблюдават при невродегенеративните заболявания.

Блокирането на пътя TLR9 е било предложено за лечение или предотвратяване на дълготрайната КОВИД-19, но това проучване показва, че идеята може да се нуждае от преосмисляне. Преди всичко обаче това е интригуващ нов поглед върху начина, по който се съхраняват спомените в мозъка.

„Клетъчното делене и имунният отговор са силно запазени в животинския свят в продължение на милиони години, което позволява животът да продължи, като същевременно осигурява защита от чужди патогени„, казва Радулович.

„Изглежда вероятно в хода на еволюцията хипокампалните неврони да са възприели този механизъм за памет, базиран на имунната система, като са комбинирали пътя TLR9, отчитащ ДНК на имунния отговор, с функцията на центрозома за възстановяване на ДНК, за да формират спомени, без да се стига до клетъчно делене“, заключи Радулович.

pin.newspoint.bg
Последни новини
НЕ ПРОПУСКАЙ ДА ПРОЧЕТЕШ

Напишете коментар

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук