Писателят и обществени фигура Нидал Алгафари изрази публично позицията си по повод исканията за увеличение на възнагражденията на служителите в градския транспорт – водачи на тролейбуси, автобуси, ватмани и административен персонал. В публикация в социалните мрежи той заявява, че подкрепя стремежа на всеки български гражданин към достойно заплащане, но подчертава, че размерът на възнаграждението трябва да бъде съобразен с вложените усилия и ресурси в образование и професионално развитие.
Алгафари посочва, че за заемането на позиции в обществения транспорт не се изисква висше образование, специализация или системно обучение през годините. Според него често в дебата се изтъква неудобното работно време – като започване на смяна в ранни часове – но не се предоставя пълна информация за реалната продължителност на работния ден и броя на почивните дни, с което обществото остава частично информирано.
В подкрепа на тезата си Алгафари прави паралел с лекарската професия. Той напомня, че пътят до диплома по медицина е дълъг, труден и финансово натоварващ – включва минимум шест години обучение, преддипломен стаж, множество изпити и често инвестиция от десетки хиляди лева. Въпреки това, отбелязва той, много лекари в България получават по-ниски възнаграждения от хора, които не са инвестирали в дългосрочно образование и квалификация.
На този фон Алгафари поставя въпроса за справедливостта при разпределението на заплатите в различните професионални сфери. Според него, ако се обсъжда увеличение на възнагражденията в транспортния сектор, то трябва паралелно да се разгледа и въпросът за заплатите на лекари, медицински сестри, учители, инженери и хора, работещи в сферата на културата – музейни служители, библиотекари и читалищни дейци.
Тъй като такова повсеместно увеличение е трудно реализуемо на практика, Алгафари призовава разумът и чувството за мярка да надделеят над алчността при преговорите за по-високи възнаграждения.
Цитат от публикацията на Нидал Алгафари:
„Искам всеки в България да получава добро заплащане – но според инвестицията в себе си. За да станеш водач на автобус, тролейбус или ватман, не е необходимо висше образование, нито продължаващо обучение. В същото време лекарите учат поне 12 години, плащат сериозни такси и преминават през изключително натоварващо обучение, за да получават по-малко от тези, които не са вложили нищо в квалификация.
Ако се повишат заплатите в градския транспорт, редно е да се вдигнат и възнагражденията на лекарите, учителите, инженерите и културните дейци. А това не е лесно. Ето защо алчността не бива да води този разговор.“
