Изненадващи данни от мащабно проучване на екип от Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ разкриват, че високите нощни температури крият по-голям риск от инфаркт в сравнение с дневните жеги. Това откритие, базирано на десетгодишно научно изследване, променя досегашните представи за влиянието на температурните колебания върху сърдечносъдовото здраве.
В рамките на проучването, пироговските специалисти са анализирали над 7400 случая на остър коронарен синдром. Резултатите показват, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти, което е значително повече от въздействието на дневните жеги. Липсата на нощно охлаждане се оказва критичен фактор за сърдечносъдовото здраве.
Продължителността на риска и възрастовите особености
Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремни температури. Рискът нараства прогресивно, достигайки своя пик:
- На 7-мия ден при студ (+33%)
- На 3-тия ден при жега (+88%)
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености: докато хората над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).
Нужда от промяна в здравните протоколи
„Тези сериозни открития налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи,“ посочва д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремни метеорологични условия.
Градският топлинен остров: Скрита заплаха в градските зони
Екипът изследва и феномена „Градски топлинен остров“ (Urban Heat Island – UHI), който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Този феномен има преки последици за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява „градският топлинен остров“?
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.
Основни причини:
- Асфалт и бетон: Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, която после отдават бавно през нощта, възпрепятствайки естественото охлаждане.
- Малко растителност и зелени площи: Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Недостатъчното им присъствие води до слабо охлаждане.
- Климатични инсталации и трафик: Градовете генерират допълнителна антропогенна топлина от автомобили, климатици и промишленост.
- Гъсто застрояване и тесни улици: Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части, като този ефект е особено силен в София, сочи анализът.
- Нощните температури остават високи, увеличавайки топлинния стрес при хората.
- Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Влияние върху здравето
Липсата на охлаждане през нощта е сериозно натоварване за сърдечносъдовата система, особено при възрастни и хора с хронични заболявания. Увеличава се рискът от:
- Инфаркти
- Инсулти
- Обезводняване
- Топлинен удар (heatstroke)
- Сънни нарушения и хронична умора
Защо София е особено уязвима?
- Интензивно застрояване и малко озеленяване в центъра.
- Трафикът и климатизацията засилват ефекта на топлинния остров.
- Лятото се удължава, а естественият отдих през нощните часове става труден без климатик.
Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните нощни температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.
