Все по-често днешната градска българска жена се оказва в капана на един тих, но мощен културен мит — че стойността ѝ зависи не от това коя е, а от това как изглежда и с кого е. Любовта все по-рядко е цел, а по-често инструмент в една транзакция: внимание срещу външност, пари срещу тяло, статус срещу показност.
Този модел, подхранван от социалните мрежи, превърна интимността в икономика, а човешките отношения — в маркетинг. Светът на Instagram и TikTok изгражда нови “богини” — лъскави, безупречни, но често кухи отвътре. Те живеят в постоянна надпревара за вниманието на околните, където лайкът замества признанието, а филтърът — автентичността.
Но зад красивите кадри има едно мълчаливо изчерпване. Когато смисълът бъде заменен от показност, свободата се превръща в заблуда — защото зависимостта от чуждото внимание е просто нова форма на робство. Така жената, която някога е била символ на съзиданието, на емоционалната сила и вътрешния мир, се превръща в продукт — внимателно опакован, но лишен от дълбочина.
Жената, която търси лукс чрез чуждия успех, може да има достъп до скъпи бижута и пътувания, но рядко до истинско уважение. Уважението не се купува, то се изгражда — със самостоятелност, знание и достойнство. Истинската стойност не е в блясъка по тялото, а в силата на духа.
И все пак — на фона на този шумен спектакъл, има и други жени. Те не търсят сцената, защото създават стойност отвъд нея. Те градят, учат, творят, и не продават образа си, а изграждат присъствието си. Тихи, устойчиви, свободни — именно те са новият образ на женствеността, която няма нужда да бъде доказвана.
Когато илюзията на показността рухне — а тя винаги рухва — ще останат онези, които никога не са я търсили. И може би тогава ще си припомним, че истинската сила на жената не е в това какво получава, а в това какво създава.
