Сянката на съмнение пада над поредния „морален елит“, издигнал се под лозунга на промяната. Властите в Белгия официално поискаха от Европейския парламент да свали имунитета на няколко евродепутати, замесени в разрастващ се скандал с международен привкус. Става дума за съмнения в „пари срещу влияние“, свързани с китайския технологичен гигант Huawei. Сред набелязаните – българският евродепутат Никола Минчев, издигнат от коалицията ПП-ДБ. Това разкрива изданието Politico, позовавайки се на четирима независими източници от ЕС.
Искането за сваляне на имунитет идва два месеца след като първите съобщения за аферата изплуваха в европейските медии. Разследването обхваща петима евродепутати: трима от дясноцентристката Европейска народна партия, един от групата на социалистите и един от центристкия блок „Обнови Европа“ – именно групата, към която принадлежи и Никола Минчев.
Макар официалният списък с имената да не е обявен публично от Европейския парламент, малтийският социалист Даниел Атард и Минчев вече признаха, че са обект на разследване. В сряда председателят на ЕП Роберта Мецола се очаква да оповести пълния списък с евродепутати, чийто парламентарен имунитет се иска да бъде премахнат.
Юридическата комисия на Европарламента ще трябва да се произнесе – процедурата може да бъде ускорена и да отнеме едва четири седмици, но в по-деликатни случаи процесът може да се проточи и до една година.
Разследването добива конкретни очертания: в понеделник Даниел Атард публично призна в социалните мрежи, че белгийските власти го разследват за присъствие на футболен мач през септември 2023 г., където е бил поканен в ложата на Huawei на стадиона на „Андерлехт“ в Брюксел.
„Не знаех, че поканата идва от компания или че включва корпоративна ложа“, опита да се защити Атард. Впоследствие обаче става ясно, че събитието е било организирано от лице, което в момента е под прицела на белгийските разследващи и чиято цел е била именно да обсъди с него въпроси, свързани с Huawei.
Атард допълни, че след кратка среща в парламента с представители на китайската компания, която твърди, че е декларирал, не е осъществявал последваща комуникация с Huawei, нито е предприемал каквито и да е действия в тяхна полза.
Но въпросът остава: докъде се простира влиянието на корпоративния натиск в сърцето на европейската демокрация? И каква ще бъде ролята на българските представители – наивни жертви или съзнателни участници в мрежа за влияние?
