Приетият по инициатива на управляващото мнозинство закон гарантира, че стратегическият за България актив няма да може да смени собствеността си само формално.
Вчера „Лукойл“ обяви, че швейцарската „Гънвор груп“, собственост на шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист, може да придобие чуждестранните ѝ активи, концентрирани в „Лукойл интернешънъл“. Оферта в тази насока вече е изпратена и приета. В обхвата на сделката несъмнено попада и рафинерията в Бургас, тъй като „Лукойл интернешънъл“ включва „Литаско“, която от своя страна е собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Само дни преди това българският парламент окончателно прие предложените от ДПС – Ново начало, ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица и „Има такъв народ“ изменения в Закона за насърчаване на инвестициите. Те предвиждат всяка сделка с четирите дружества на „Лукойл“ у нас – „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД – да подлежи на двойно одобрение: първо от ДАНС, а след това и от Министерския съвет.
По-конкретно, ДАНС трябва да извърши предварително проучване и да представи писмено становище преди всяка разпоредителна сделка с дялове или акции от капитала на тези дружества, както и при промяна на собствеността в други юридически лица в тяхната структура – включително такива, регистрирани в трети държави и контролирани пряко или косвено от руската „Лукойл“ или свързани с нея лица. Едва след положително становище от ДАНС Министерският съвет може да даде разрешение за подобна сделка.
Ако обаче такава сделка бъде извършена без съответното одобрение, тя ще се счита за нищожна спрямо българската държава.
Преведено на неюридически език, това означава, че ако бъде постигната сделка между „Гънвор груп“ и „Лукойл“, включваща „Литаско“ и, по веригата на собствеността – четирите български дружества, тя трябва задължително да бъде предварително одобрена от българското правителство. В противен случай сделката няма да има никакви правни последици за България, като нейната нищожност ще произтича директно от закона.
Поради това е малко вероятно „Гънвор груп“ да рискува финализирането на процеса без подобно одобрение, още повече че мащабът на сделката ще изисква съгласуване и с европейските, и с националните регулатори в държавите, където се намират международните активи на „Лукойл“.
Сделката със сигурност ще бъде предмет и на интерес от страна на САЩ, чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC). Причината е, че през 2014 г. бившият съсобственик на „Гънвор“ – приближеният до Владимир Путин руски олигарх Генадий Тимченко – беше санкциониран. Именно тогава, заради наложените санкции, Торнквист придоби неговия дял в компанията.
Сега, след като и „Лукойл“ беше санкционирана от САЩ, се появиха съмнения, че дружеството се опитва формално да се освободи от международните си активи, търсейки не реален, а подставен купувач. Тесните връзки на „Гънвор“ с Русия само засилват тези подозрения.
Дали обаче бързите действия на управляващите – които очевидно са предвидили възможността за подобен ход – ще гарантират прозрачна и законна смяна на собствеността на стратегическия за националната ни сигурност актив, предстои да разберем. Важно е, че законодателните предпоставки за това вече са налице.
