Българските институции са категорични: няма пазарни или обективни предпоставки за промяна на цените на слънчогледовото олио и царевицата в страната. Това стана ясно след съвместни проверки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Агенция „Митници“ и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Резултатите бяха представени на работна среща, проведена по указания на министър-председателя Росен Желязков в рамките на Механизма за координация, свързан с въвеждането на еврото.
Данните, предоставени от МЗХ, показват, че добивът на маслодаен слънчоглед е повече от достатъчен да задоволи вътрешното потребление, въпреки че цените на крайния продукт се влияят основно от международните пазари.
- Очаквано производство (реколта 2025 г.): 1,5 млн. тона слънчогледово семе.
- Необходимост за вътрешното потребление: Около 250 000 тона слънчоглед за преработка в олио (което генерира 100 000 тона масло).
- Извод: Очакваното производство надвишава няколко пъти нуждите на българския пазар, което изключва дефицит и спекулативен скок в цените.
КЗК започна предварително проучване на пазара на олио още в края на август 2025 г. след публикации за възможно поскъпване. В рамките на проучването бяха изискани данни за добива от МЗХ и информация за вноса и износа от Агенция „Митници“.
Относно царевицата, институциите отчитат спад в очаквания добив за 2025 г. до между 1,2 и 1,3 млн. тона. Спадът се дължи на влошени климатични условия и намалени засети площи.
- Средна изкупна цена (септември 2025 г.): 380,33 лв./тон.
- Сравнение: Това представлява минимално увеличение спрямо същия месец на 2024 г.
Вътрешното потребление на царевица е около 500 000 тона за производство на фуражи, като останалите количества се използват за индустриални цели, храни и износ. Цената на царевицата също остава тясно свързана с международните стокови пазари.
По време на срещата председателят на КЗК информира и за превантивните съвместни действия с Министерството на енергетиката и Агенция „Митници“ по отношение на нарушените доставки на биоетанол. Активната намеса на трите институции е предотвратила траен дефицит на биоетанол и е гарантирала нормалното функциониране на пазара на горива в страната.
