Повече от година и половина след трагичния пожар в германския град Солинген, който отне живота на четирима българи, за първи път пред камера застава семейство Костадинчеви. Те са съседи и приятели на загиналите Катя, Емил, Галя и бебето Емили. В онзи съдбовен ден оцеляват по чудо, като скачат от прозореца на третия етаж на горящата сграда.
„От звуци се събудихме, на бате Кънчо и кака Катя. Викаха, крещяха, бягаха. Така се събудихме… след това скочихме през прозореца. Дотам беше всичко“, спомня си Нихат Костадинчев.
В ръцете си той държи малкия си син. Завива бебето в одеяло и скача по гръб от прозореца. Кацат върху паркирана кола – автомобилът на загиналото семейство Жилови. Следват месеци на борба за живота им. Нихат изпада в кома, а съпругата му Айше и бебето претърпяват тежки операции.
Въпреки че са оцелели, последствията от инцидента са тежки. Нихат не може да работи предишната си работа, а Айше все още не може да прегърне сина си. Детето също страда – „Когато стане 2 часа и започва да плаче и от 1 до 4 той не спира. Всяка вечер“, разказва Айше. Семейството ходи на психолог и им предстоят още операции.
Подпалвачът, 39-годишен германски гражданин, получи доживотна присъда. Въпреки че при претърсването на дома му са открити нацистка литература, съдът отхвърля версията за крайнодесни мотиви.
„Доволен съм, че взе присъда доживот. Но не съм доволен как си свършиха работата, защото много доказателства криеха… Нацистката основа. 100 % беше това“, казва Нихат.
Съдът обяснява, че мотивът за престъплението е психично разстройство, развито след години на употреба на наркотици.
