Експерти настояват за въвеждане на данък върху подсладените безалкохолни напитки в България като част от цялостна политика за превенция на хроничните незаразни заболявания. Предложението идва от Health Metrics – компания, специализирана в събирането и анализа на здравни, социални и икономически данни с цел подпомагане на ефективни публични политики.
„Въвеждането на данък върху подсладените безалкохолни напитки може да бъде важен елемент от дългосрочна стратегия за превенция на хроничните заболявания. Ключово условие е приходите от този данък да бъдат целево инвестирани в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене, както и в образователни и превантивни кампании“, коментира Аркади Шарков – здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics. По думите му подобна мярка е ясен сигнал, че държавата поставя здравето на децата и бъдещите поколения сред основните си приоритети.
Подобни данъци вече са въведени в редица държави по света. В Европейския съюз няма единен модел – всяка страна прилага собствен подход. В някои държави облагането се активира само при превишаване на определено съдържание на захар, други използват степенувани ставки според концентрацията ѝ, трети прилагат фиксирани суми на литър или комбинирани модели.
Данъкът върху подсладените напитки има двоен ефект – здравен и фискален. В САЩ например приходите от подобни данъци през 2021 г. възлизат на 2,13 млрд. евро. Паралелно с това се отчита и намаляване на потреблението, особено когато данъчните ставки са прогресивни и обвързани със съдържанието на захар, което стимулира преминаването към по-здравословни алтернативи.
Анализите на Health Metrics стъпват върху редица международни доклади и политики. Данните на Световна здравна организация показват, че над 80% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на хронични незаразни заболявания. Сред водещите предотвратими рискови фактори са нездравословното хранене и прекомерната консумация на свободни захари, които допринасят за нарастване на затлъстяването както при възрастните, така и при децата.
Международните тенденции в здравната политика сочат към необходимост от системни мерки. В този контекст Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ обяви „исторически рестарт“ на федералната хранителна политика, с акцент върху ограничаването на ултрапреработените храни, добавената захар и подсладените напитки в новите „Диетични насоки за американците 2025–2030“.
България не прави изключение от тези тревожни тенденции. Страната е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични заболявания, повлияни от прекомерната консумация на захар и преработени храни.
По данни на UNICEF от септември 2025 г. България е сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа – почти едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Изследване, проведено в периода 2022–2024 г. в рамките на Европейската инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI), показва, че 17,8% от децата на възраст между 6 и 9 години консумират подсладени безалкохолни напитки повече от три пъти седмично.
Докладът „Health at a Glance 2025“ на ОИСР сочи, че 30% от 15-годишните в България консумират подсладени напитки ежедневно. Данни на Националния статистически институт показват и устойчив ръст в потреблението на газирани напитки – от 29 литра на човек през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г.
Редовната консумация на подсладени напитки – включително газирани и негазирани напитки, плодови напитки, енергийни и спортни напитки, овкусени води и млека – е свързана с повишен риск от затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, сърдечно-съдови и дентални заболявания.
Експертите от Health Metrics предупреждават, че тези процеси имат не само здравни, но и сериозни икономически последици – по-високи разходи за лечение, загубена продуктивност и нарастващ натиск върху здравната система. По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019) диета с високо потребление на подсладени напитки води до над 532 500 загубени години живот с увреждане (DALY) годишно в ЕС, което се равнява на приблизително 59,4 млрд. евро социално-икономически загуби.
„Международният опит ясно показва, че данъкът върху подсладените напитки е ефективен инструмент. Във Великобритания въвеждането на т.нар. Soft Drinks Levy доведе до близо 50% спад в продажбите на напитки с високо съдържание на захар и мотивира производителите да намалят захарта във формулите си, без да се отчита увеличаване на потреблението на други вредни продукти“, допълва Аркади Шарков.
По думите му предложението е в синхрон с глобалния фокус върху ранната превенция и детското здраве, тъй като именно в ранна възраст се формират хранителните навици, които в дългосрочен план могат да се превърнат в сериозен здравен риск.
