Министерството на образованието и науката (МОН) е на финалната права да представи нова, мащабна концепция, предвиждаща сериозни промени в българското училище. Реформата включва въвеждане на интегрални изпити след 7. и 10. клас, както и промяна в учебните планове с повече часове по математика и български език, но за сметка на обучението по чужди езици.
Новината беше обявена от просветния министър Красимир Вълчев във Варна. Той очерта мерките като неизбежен отговор на тревожно слабите резултати на учениците и високия процент на функционална неграмотност в страната.
Министър Вълчев посочи стряскащи данни, които мотивират предстоящата реформа. По думите му, настоящите учебни програми са твърде академични и препускат през материала, без да оставят достатъчно време за упражнения и осмисляне на наученото.
„Резултатите по тези предмети са най-лоши – средно 43 точки по математика в 7. клас, защото има частни уроци, и 35 точки в 10. клас, което означава близо 50% двойки. Виждаме и големия процент функционална неграмотност, която се мери по PISA. Всичко това се дължи на невъзможност да се решават практически задачи“, обясни Вълчев.
За да се пребори с този дефицит, МОН ще промени из основи формата на изпитите. Те ще станат интегрални и ще включват повече задачи с практическа насоченост, изискващи базови познания от природните науки. Например, учениците ще се сблъскват с казуси, свързани с изчисляване на калории в храни или на консумирана електроенергия в киловатчасове.
„Ще представим примерни задачи. Изпитът след 7. клас дори ще е по-лесен за децата, които учат с разбиране, а не наизуст. Целта е да гарантираме трайни знания“, увери просветният министър.
Цялостната промяна в образователната система ще отнеме между 4 и 5 години. Въвеждането на интегралните изпити обаче ще бъде първата краткосрочна мярка, заедно с изграждането на СТЕМ центрове във всички училища.
Предвижда се и леко увеличение на часовете по Български език и литература (БЕЛ), което ще подпомогне учениците в регионите, където българският не е майчин език. Профилираната подготовка ще бъде оптимизирана, тъй като според МОН в момента програмите са твърде амбициозни.
Министър Вълчев защити и идеята за въвеждане на часове по добродетели и религия като свободноизбираема подготовка. Той подчерта, че религията ще е само малка част от съдържанието, а основната цел е „час по възпитание в добро“.
