На днешната сесия на Общински съвет Родопи за пореден път стана ясно – управлението не просто буксува, то капитулира пред един от най-сериозните проблеми на общината – незаконните сметища. А вместо отговори, получихме мълчание, шикалкавене и безпомощно вдигане на рамене.
Заместник-кметът Петлешков не успя – или не пожела – да даде ясен отговор на конкретните въпроси, зададени от съветниците Мария Пашова (БОР) и Запрян Янков (ГЕРБ):
Колко незаконни сметища има на територията на общината?
Как точно ще бъдат изразходвани гласуваните 280 000 лева от обществените средства?
Какви мерки ще бъдат предприети за да няма нови нерегламентирани сметища?
Сключен ли е договор със СОД, който да следи за нарушителите и да осигури реален контрол на терен?
Отговори – няма. А мълчанието, гарнирано с бюрократични обяснения, се оказа единственото „решение“. Екологът на общината, г-н Димов, призна, че на местно ниво капацитет просто… няма. Очакваме – разбира се – някой друг да реши проблема: парламентът, министерствата, външни институции. Всички си прехвърлят топката. А ние, гражданите, продължаваме да живеем в боклук.
Въпросната точка беше приета с 18 гласа „за“ и 7 „въздържал се“. Съветниците, които имаха смелостта да не вдигнат ръка за още безотчетно харчене, по настояване на председателя Владимир Маринов, бяха публично посочени:
Мария Пашова
Мария Кичукова (БОР)
Пламен Спасов
Даниела Кузманова
Запрян Янков (ГЕРБ)
Георги Цанков
Иван Шопов (ПП Обединени земеделци)
Поздравления за тези, които не се превърнаха в съучастници на поредното пилеене на средства без контрол и резултат.
А реалността е такава: ще продължаваме да наливаме стотици хиляди левове за почистване на незаконни сметища, които ще се появяват отново и отново, защото няма никакъв ефективен контрол. Защото няма реална воля да се спре тази екологична и институционална катастрофа.
И най-вече – защото отговорните лица в община Родопи, начело със зам.-кмета Петлешков, са безсилни. Или, по-лошото – равнодушни.
Жителите на община Родопи заслужават повече от оправдания, административна апатия и празни отчети. Заслужават действия. И отчетност. В противен случай – ще плащаме за боклука с парите си, с природата си и с бъдещето си.
