След близо половин час напрегнати дебати, Общинският съвет на Пловдив отказа да даде зелена светлина на кмета Костадин Димитров да стартира процедура за възлагане на обществена поръчка за обслужването на градските автобусни линии. Решението бе напълно логично — предложението на администрацията бе недоизпипано, без критерии и без визия.
„За“ гласуваха 20 съветници, 24 се въздържаха, а всички останали предпочетоха да не подкрепят неясен документ, който би дал неограничени правомощия на кмета да разполага с бъдещия транспорт на Пловдив по своя преценка.
От години пловдивчани чакат реформа в градския транспорт. Вместо нея, кметът Димитров и ресорният му заместник Александър Държиков предлагат половинчати решения без стратегия. Градът продължава да разчита на временни договори с превозвачи, които трудно се контролират, а качеството на услугата пада с всяка изминала година.
И въпреки това, администрацията не успя да представи нито актуализирана транспортна схема, нито ясно разписани критерии за бъдещите фирми, които ще возят пловдивчани.
Яна Димитрова от „Браво, Пловдив“ обясни, че предложението на Димитров липсва конкретика и предвидимост, а дългосрочният 10-годишен договор при несъществуваща транспортна схема е абсурд.
Веселина Александрова от ПП–ДБ бе още по-пряма – подобно предложение би означавало да се даде „празен чек“ на кмета, без гаранции за прозрачност или качество.
Заместник-кметът по транспорта Александър Държиков се оправда с липсата на Генерален план за развитие на транспорта, като прехвърли вината към предишни управления. Но фактът остава: от една година насам новият екип не е представил нито стратегия, нито график за промяна.
„Не съм на висотата на вашия интелект, но ми се струва арогантно да твърдите, че се прави поръчка без транспортна схема“, каза Държиков към опозицията — изречение, което по-скоро показа безсилие, отколкото управленска тежест.
Сесията показа едно — Пловдив няма транспортна политика. Кметът и администрацията му се движат на тъмно, без визия, без план и без конкретни действия.
Вместо да обединят усилията за модерна транспортна система, те търсят начин да узаконят бездействието си чрез поръчки без съдържание.
Резултатът? Съветниците се въздържаха, а пловдивчани отново останаха в задръстванията — и по улиците, и в управлението.
