По искане на парламентарните комисии по труда и социалната политика, и по здравеопазването, омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище относно законопроекта за изменение на Закона за здравето. В него се подчертават множество системни проблеми с правата на пациентите с психиатрични заболявания, като един от най-съществените е прилагането на крайни принудителни мерки без адекватен контрол.
Становището акцентира върху трагичния случай от 2 октомври 2023 г., когато при пожар в Държавна психиатрична болница в Ловеч почина пациент. Този инцидент е квалифициран от омбудсмана, в качеството ѝ на Национален превантивен механизъм (НПМ), като изтезание.
Инцидентът в Ловеч: Пример за системни нарушения
Разследването на омбудсмана разкрива, че в деня на пожара пациентът е бил изолиран в продължение на 9 часа и имобилизиран (вързан за четирите крайника) за почти 6 часа. Именно това е причината той да загине по време на пожара.
„Имобилизацията се случва близо месец след постъпването му за лечение. Това от своя страна предполага, че след проведеното му лечение, острата фаза на заболяването му е овладяна. Още повече, че той е бил настанен в т.нар. „мека стая“, която позволява пациентите да правят всичко и да се движат свободно без рискове и без затруднения за обгрижващия ги персонал. Видно в случая, вместо меката стая да бъде използвана като щадящо и безопасно място за изолация, тя е използвана като „наказателна стая“, а пациентът е имобилизиран в нея“, пише в становището си общественият защитник.
Друг съществен проблем, установен от омбудсмана, е нарушената Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата, пациент, по отношение на когото се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава непрекъснато от определени от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час. „Видно от случая не е имало непрекъснато наблюдение на пациента по време на имобилизацията“, категоричен е екипът на НПМ.
Освен това, от Книгата за взетите мерки за временно физическо ограничаване са установени редица случаи, при които на пациенти са били назначени няколко поредни изолации и няколко имобилизации в един и същи ден или в поредни дни. Особено драстичен е случаят на пациент с диагноза „съдова деменция“, който от 30 септември до 2 октомври е изолиран общо 5 пъти по 6 часа и е бил имобилизиран 2 пъти по 2 часа.
Противоречие с международни конвенции и призиви за промени
„Трябва да се подчертае, че Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа“, пише в становището.
Омбудсманът смята, че е нечовешко и унизително отношение един пациент да бъде връзван в продължение на часове през един и същи ден и изолиран, както беше установено при проверката в ДПБ – Ловеч. Наредбата не регламентира дали след изтичане на мярка за имобилизация (връзване) от 2 часа, пациентът може отново да бъде вързан неограничен брой пъти, нито колко пъти може да се продължи мярка за изолация от 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката.
В становището си институцията на омбудсмана за пореден път настоява Министерството на здравеопазването да преразгледа въпросната наредба. Изисква се изготвянето на протокол за прилагане на принудителните мерки „имобилизация“ и „изолация“, който ясно да отбелязва продължителността и честотата, с която могат да бъдат изолирани и имобилизирани пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията за прилагане на тези мерки.
Липса на правна защита и препоръки от международни органи
Друг съществен проблем, посочен в становището на омбудсмана, е липсата на механизъм за правна защита и други системни дефицити. Акцентира се върху Публичното изявление относно България от 4 ноември 2021 г. на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). Тогава Комитетът отбелязва, че въпреки многократните уверения на българските власти за подобряване на третирането на лицата, настанени в психиатрични болници и социални институции, констатациите от посещението през 2021 г. за пореден път показват сериозни и дългогодишни проблеми, по които не е предприето системно действие.
КПИ е на мнение, че отдавна е трябвало да бъдат предприети действия в тези насоки и е необходима коренна промяна в подхода към цялостния въпрос за грижите за психичното здраве и социалните грижи в институции в България.
В становището се обръща внимание и на факта, че през март 2023 г. КПИ отново извършва проверка в две психиатрични болници в България, където констатира, че насилието спрямо пациентите от страна на персонала продължава. От Комитета отчитат като сериозен провал, че Министерството на здравеопазването не е успяло да преустанови тези неприемливи практики.
Институцията припомня и решението на Народното събрание от 23 ноември 2023 г. за създаване на Временна комисия със задача да проучи нарушенията на правата на психичноболните пациенти и да предложи законодателни промени. Омбудсманът, като НПМ, е предложил на тази Временна комисия законодателни промени, касаещи правата на психичноболните пациенти.
Становището на омбудсмана подчертава, че трагичните инциденти продължават да се повтарят. Една от най-важните препоръки за законодателна промяна, която не е включена в настоящия законопроект, е създаването на единна информационна система. В нея задължително трябва да се вписва в реално време всяка „имобилизация“ и „изолация“ от всички психиатрични стационари в страната. Тази система трябва да свързва всички психиатрични стационари с Министерството на здравеопазването, което ежемесечно да предоставя публично данни за прилаганите принудителни мерки.
