Омбудсманът Велислава Делчева предлага да се обсъди възможността гражданите със запорирани банкови сметки да могат да теглят несеквестируемите си средства и от банкомат. Това съобщават от пресцентъра на обществения защитник.
Делчева е изпратила официална препоръка до председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова. В нея тя настоява да бъде разгледана възможността несеквестируемите суми да се теглят от банкомат в рамките на месеца, в който са постъпили по сметката, без да се нарушава техният защитен характер, предаде БТА.
По думите на омбудсмана подобна промяна би облекчила значително работещите хора, възрастните и трудноподвижните граждани. В момента тези средства могат да бъдат получени единствено на каса в банков клон, което създава редица практически затруднения. Проблемът се задълбочава от намаляващия брой банкови офиси, отдалечеността им и по-високите такси за теглене на каса.
В сигнали до омбудсмана граждани посочват, че често са принудени да напускат работа в работно време, да ползват отпуск или да търсят разрешение от работодател, за да получат доходи, които в много случаи са единственият им източник на средства. Особено засегнати са възрастните и хората с ограничена подвижност, които трябва лично да се явят в банков клон, да изчакват обработка на искането си и да плащат по-високи такси, вместо да използват банкомат в близост до дома си или помощта на доверено лице.
Омбудсманът обръща внимание и на сериозните разлики в банковите такси. В някои случаи таксите за касово теглене на несеквестируеми средства достигат до 1% от сумата с минимални стойности от 15 лв., докато при теглене от банкомат те са значително по-ниски – около 0,12%–0,15%, с минимални такси под 0,31 лв.
„Очевидно е, че по-високите такси за касово теглене имат реално финансово отражение върху длъжници, чиито доходи са в размер на или под минималната работна заплата“, подчертава Делчева.
В този контекст омбудсманът призовава Асоциацията на банките в България да разгледа въпроса и да даде становище за възможни технически и функционални решения, които да улеснят достъпа до несеквестируемите средства, без да се нарушава действащата правна рамка.
Междувременно данни на Асоциацията за управление на вземания показват, че средният размер на продадените потребителски кредити през 2024 г. е 909 лева – значително по-малко спрямо 1324 лева през 2023 г. Според експертите това се дължи на факта, че в просрочие все по-често изпадат необезпечени потребителски кредити с по-ниска стойност.
