Наливали бебетата с опиум, за да могат майките им да работят
Кралица Виктория използвала марихуаната при менструални болки
Модерна индустрия, амбиции за световно господство, джентълмени с безупречни маниери, елегантни дами и монархия – това са образите, които изплуват в съзнанието ни при мисълта за Англия през 19 век. Но зад мъгливата фасада на Албиона се крие и тъмна страна, мрачна като Темза през нощта: бордеи, просяци, психично болни, мигранти и, разбира се, наркотици. Тонове наркотици.
Да започнем с опиума – наркотик, който по онова време не само е легален, но и се приема без осъждане от обществото. Внасян с кораб от Азия, опиумът пристига в Лондон около 1800 г. и се използва подобно на днешните аналгетици и вино. Опиумни таблетки се предписват за лечение на главоболие, настинки, ревматизъм, женски заболявания, дори и при свръхактивни деца.
Чудотворен еликсир
На пръв поглед бутилката с опиум, рекламирана като еликсир „Avers“ и украсена със сладки изображения на бебета, излъчва невинност и безопасност. Това е лекарството, което бедните лондонски майки дават на децата си, за да ги успокоят и да могат спокойно да отидат на работа. Химиците продават „животоспасяващия“ сироп в десетки литри на ден. Проучване от 1862 г. в град Ковънтри показва, че местните деца получават над 12 000 дози опиумен сироп седмично.
„Всички малчугани лежаха на пода като умрели. Нямаше защо да се тревожим за тях. Когато започваха да буйстват, им давахме половин лъжица и те се успокояваха“, гласи запис от онова време.
За десетилетия английските деца страдат от предозиране с опиум – от запек, през зависимост, слабоумие, до повишена смъртност. Статистиките са шокиращи и разбиват всякакви местни рекорди по смъртност.
Вдъхновение за поети
С времето англичаните осъзнават, че опиумът не служи само за медицински цели, а и за удоволствие. Появяват се клубове за пушене, а сред популяризаторите на тази култура са известни поети, сред които изпъква Томас де Куинси. Роден през 1785 г., той избягва училище в началото на 19 век и заминава за Лондон, след като се скарал с попечителите си относно наследството на починалия му баща. Оказвайки се на ръба на оцеляването, страда от силни болки и абстиненция.
Купувайки чудодейната тинктура, той се дрогира и скоро става първият известен английски наркоман сред писателите. В творбите си описва опита с опиума, а стиховете му пасват на духа на времето и желанието за мистерия и бягство. В „Изповеди на един англичанин, употребяващ опиум“ той описва първата си доза с думите:
„Погълнах тази отвара по най-невежия начин, но въпреки това я погълнах. И час по-късно – о, Боже! Каква промяна! Какъв крилат дух се надигна от дълбините! Какво откровение, в което целият свят се разкри в мен! Болките ми изчезнаха, но това беше само дреболия в сравнение с величието, което се разкри пред мен – бездната на божественото удоволствие беше панацея за всички човешки болести; това беше тайната на щастието, за която философите спореха векове.“
Въпреки това, Де Куинси не пропуска да опише и мрачното лице на опиума – апатията и кошмарите, които в крайна сметка го водят до омраза към наркотика, който е опустошил живота му. Той пише: „Крокодилите ми даваха смъртоносни целувки; лежах в мерзка тиня сред тръстиките и нилската кал. Всяка нощ се спусках в бездни, по-дълбоки от всяка дълбочина, без надежда за завръщане.“
Марихуаната – лек за кралицата
Наред с тежкия опиум, по-лека форма на наркотик – марихуаната – става популярна сред аристокрацията. Особено известен е фактът, че кралица Виктория използва „билката“ за облекчаване на силни менструални болки.
Кокаинът като лек
Средата на 19 век променя всичко: опиумните войни, китайските мигранти и техните гета, както и трагедията с децата, превръщат опиума в символ на източната заплаха. Употребата му започва да се гледа с неодобрение. Народът вярва, че ако приемаш опиум, ще станеш азиатски варварин или че чужди агенти ще подкопаят империята отвътре.
През 1868 г. влиза в сила Законът за фармацията, ограничаващ продажбата на опиум само до квалифицирани фармацевти. През 1874 г. е основано Обществото за ограничаване на търговията с опиум.
Революционен пробив идва през 1884 г., когато виенският офталмолог Карл Колер открива, че капка разреден кокаин облекчава болката в очите. Това откритие предизвиква истинска сензация. За разлика от релаксиращия опиум, кокаинът стимулира човешките способности и дава хиперактивност. Европейците го възприемат като най-голямото чудо на века. Постепенно той заема мястото на опиума в британското общество, използва се за лечение на различни болести. Спортисти и интелектуалци го приемат като стимулант – дори го сравняват с шоколада преди изпит.
В продължение на дълги години Англия остава една от най-либералните страни по отношение на наркотиците, в контраст със САЩ. В медицинската общност на Острова продължава да съществува двойнствено отношение, а обикновените поданици трудно се отказват от своите зависимости. Въпреки това, с началото на 20 век и строги забрани, всичко се променя.
