Д-р Иван Димитров, който гръмна влезлия да краде в гаража му Жоро Джевизов – Плъха, бе оправдан за трети път. Становището на магистратите от Апелативния съд е, че медикът не е превишил пределите на неизбежната отбрана. Присъдата по второто обвинение, а именно за незаконно притежание на пистолет, за което му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок, е влязла в сила.
Мнозинството от въззивната инстанция, двама от тримата съдии по делото, приема, че д-р Димитров е действал в обхвата на неизбежната отбрана и няма престъпен характер. С поведението си гръмнатия Джевизов е осъществил интензивно нападение върху рентгенолога.
Нападателните действия са били изключително агресивни, продължителни, при условията на намалена от нощната тъмнина видимост и са били насочени към тялото на подсъдимия и са могли да доведат до фатален за него изход. С произвеждането на изстрелите от Димитров нападението не е било прекратено, а е продължило и е приключило с бягството на пострадалия. Доктор Иван Димитров е осъществил отбранителни действия, за да запази живота и здравето си, които са били поставени в опасност. Той е имал право на такава активна защита, защото тя е позволен от закона начин на отблъскване на противоправното нападение върху личността му. Не е бил длъжен нито да бяга, нито да се укрива, защото противното разбиране чувствително би ограничило ефективността на защитата му. Мнозинството от съдебния състав счита, че разследваният казус е класически случай на неизбежна отбрана. Интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни действия се явяват съобразен с характера и опасност на нападението и очевидно несъответствие между тях липсва, поради което за превишаване пределите на неизбежната отбрана в случая не може да се говори“, смята мнозинството.
За разлика от мнозинството в съдебния състав, разгледал делото, съдията-докладчик Михаела Буюклиева е подписала решението с особено мнение, тъй като смята, че в казуса се касае за превишаване на пределите на неизбежната отбрана от страна на д-р Димитров. Поради това присъдата на Окръжен съд – Пловдив е незаконосъобразна и необоснована и като такава следва да се отмени, като се постанови нова, с която Димитров да се признае за виновен за вмененото му престъпление и му се наложи наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.
Според съдията-докладчик в случая интензитетът на отбраната надвишава явно интензитета на нападението, т.е. отбраната не е в рамките на необходимите предели. Като се вземат предвид защитаваните имуществени интереси – вещи, съхранявани в помещения в двора, тяхната невисока стойност, възможностите на Димитров за отбрана, средствата за защита, с които е разполагал, разстоянието, от което е произвел смъртоносният изстрел, броят на изстрелите, е налице явно несъответствие между нападението и защитата. Пострадалият е могъл да се справи със ситуацията като се обади на телефон 112, без да използва такива интензивни средства за защита, като стрелба с огнестрелно оръжие срещу човек, който заварен да извършва кражба, се опитва да избяга и да се спаси от куршумите, смята съдия Буюклиева.
Според особеното мнение, осъзнаваната от Димитров противоправност на извършеното от него е намерила израз в поведението му веднага след инцидента – вместо да сигнализира органите на реда, че е прострелял непознато лице, започнал да заличава следи. Налице е поредица от подредени, обмислени и целенасочени действия, за да не бъде свързан с убийството, тъй като е разбирал противоправността и обществената опасност на извършеното от него и е осъзнавал вината си.
Делото срещу д-р Иван Димитров се гледа за трети пъти от различни състави на Апелативен съд – Пловдив. Първият състав връща делото на Окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане от Окръжния съд е постановена отново същата присъда. По протест на прокуратурата и жалби на частните обвинители в Апелативен съд – Пловдив е образувано второ въззивно дело, по което Димитров е признат за виновен за извършване на убийство, при превишаване пределите на неизбежната отбрана и е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно, с 4 години изпитателен срок. Присъдата на Апелативен съд – Пловдив е обжалвана пред Върховен касационен съд, който я оставя в сила в частта за незаконното притежаване на оръжие и боеприпаси и връща делото за повторно разглеждане на обвинението за убийството.
Решението на третия съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив подлежи на протест и обжалване пред ВКС.
