Вратата за еврото е отворена от 1 януари 2026 г. – това е изводът на Института за пазарна икономика.
Критерият за еврозоната стъпва на показателя средногодишна инфлация, припомня Петър Ганев от ИПИ. Това на практика е средното ниво на годишната инфлация в последните 12 месеца, тоест януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. и т.н.
Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС е съответно 0,9% в Литва, 1,0% в Финландия и 1,1% в Италия. Критерият взима средното от трите страни с най-ниска (по дефиниция е „най-добра“) инфлация – в случая това е точно 1,0%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, тоест отклонението на България е 0,1%.
В този смисъл към декември 2024 г. критерият не е изпълнен в чист вид, пише Ганев. Често когато се изчислява критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, тъй като се отклонява значително (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от ЕС. Ако това се приложи само за последната Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се повишава до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България вече изпълнява критерия;
Очакванията са през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да падне до 2,5 процента , а критерият да се запази същия или да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа се обърна и цените се покачват. Средногодишната инфлация ще се запази на сходни нива в първата половина на годината, така че България по-скоро влиза в период (в рамките на тази година), в които ще отговаря на критерия;
Най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Пътят е в голяма степен технически, тъй като основните политически стъпки и промени в законодателството вече са направени.
