България – най-бедната държава в Европейския съюз – официално стана 21-вият член на еврозоната, изпреварвайки икономически по-силни държави като Полша, Чехия и Унгария. Това отбелязва в свой анализ BBC, посочвайки, че решението предизвиква както ентусиазъм, така и сериозни притеснения сред обществото.
За младите, образовани и предприемчиви българи в големите градове приемането на еврото е логична и обещаваща стъпка – символ на окончателното интегриране на страната в европейското семейство след членството в НАТО, ЕС и Шенген.
За по-възрастните хора и жителите на малките населени места обаче промяната носи несигурност и страх. Българският лев – националната валута от 1881 г. – е дълбоко вкоренен символ, макар от 1997 г. насам да е фиксиран първо към германската марка, а после към еврото.
Социологическите проучвания показват почти равенство между поддръжниците и противниците на новата валута. Политическата нестабилност допълнително усложнява ситуацията – страната премина през седем парламентарни избора за четири години, а коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие през декември след протести срещу бюджета за 2026 г.
„Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни беше наложено“, казва пред BBC 50-годишният Тодор, собственик на малък бизнес в Габрово. По думите му, ако беше проведен референдум, „поне 70% от хората щяха да гласуват против“. Именно такъв референдум беше предложен от президента Румен Радев, но идеята не получи подкрепа от парламента.
Тодор споделя, че инфлацията е ударила сериозно бизнеса му, а несигурността около еврото е довела до спад в продажбите.
На другия полюс е 60-годишният Огнян Енев, собственик на магазин за чай в центъра на София. „За мен това е нормална стъпка – чисто техническа промяна. Не ме притеснява“, казва той. По думите му българите отдавна мислят в евро, особено когато става дума за имоти или автомобили, а над 1,2 милиона българи в чужбина изпращат средства именно в европейската валута.
От януари плащанията ще могат да се извършват както в левове, така и в евро, но рестото ще се връща само в евро. От 1 февруари левът окончателно излиза от обращение. Търговците вече са задължени да обозначават цените и в двете валути, а контролни механизми следят за спекулативно закръгляване. В някои случаи дори се очаква понижение на цените – като тази на градския транспорт в София.
Символиката също има значение – на евромонетите ще бъдат изобразени Св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски и Мадарският конник, като знак за запазване на националната идентичност в рамките на общата европейска валута.
Какъв ще бъде ефектът от приемането на еврото тепърва предстои да се види. Едни сочат „балтийския модел“ – стабилен растеж, реформи и инвестиции. Други се страхуват от „италианския сценарий“ – дългогодишна стагнация и икономически застой.
„Опасявам се, че ще тръгнем по италианския път“, казва Огнян Енев.
Дали страховете ще се оправдаят или еврото ще се окаже катализатор за развитие – отговорът тепърва ще бъде написан.
