В град, където автомобилите са повече от здравия разум, където всяко междублоково пространство е фронтова линия, а всяко петно асфалт – повод за гражданска война, се появява бележка. И не каква да е.
„Ако ми пипнеш пак колата, ще ти счупя ръчичките на три места!“
Достойно за стената на славата в раздел „Местен фолклор“, истинска поезия на кварталната ярост.
Кант и паркоместата
„Да, улиците са на общината“, казва случаен коментатор. „Но моралните закони не се променят.“ Така в междусъседските войни неочаквано намира място и философът Кант.
За хората, оцелели 20 години с едно паркомясто, всеки „гост с кола“ е като плевел в саксия – натрапник, който руши баланса. А в квартала балансът е всичко. Там законите нямат тежест – но картонената табела „Тук паркирам АЗ“ има.
От разрешителни до разправии
Междусъседската агресия не е просто изблик на нерви, а симптом на системно безхаберие – започва с щедро разписани разрешителни за строеж и завършва с това, че за всеки десет апартамента има три паркоместа и едно дърво, което си пречи само на себе си.
Общината вдига рамене. Инвеститорите заграждат терена. Обществото оставя бележки.
Философията на гнева
Хората днес се събират в коментари под новините и цитират народната мъдрост:
- „Всичко почва отгоре. Рибата се вмирисва от към главата.“
- „Моралните закони няма да се променят.“
- „Това не е случайност, това е системност.“
Но тези хора не са просто ядосани. Те са експерти по хаоса, дипломирани в „Пловдивската академия по интуитивно паркиране“, с допълнителна квалификация по „Бележкопис“.
Как да разпознаете „лична територия“?
Следващия път, когато спрете „само за малко“ пред нечий вход, огледайте се внимателно:
- Има ли картонена табела?
- Висят ли вратовръзки по антените на колите?
- Има ли празна или пълна бутилка на бордюра?
Ако отговорът е „да“, това не е просто паркомясто. Това е свещена земя. А нарушението ви гарантира счупване на крайници – минимум на три места.
