Утре Народното събрание ще разгледа промени в Закона за държавната собственост, които целят да сложат край на дългогодишната практика на екологични неправителствени организации да блокират стратегически инфраструктурни проекти. С очакваните изменения ще се прекрати възможността за двуинстанционно обжалване на екологични оценки и оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) на обекти от транспортната и енергийната инфраструктура, жизненоважни за българските граждани, съобщават „Еконовини“.
Промените предвиждат също така пожарните и полицейските управления да бъдат приравнени с обекти от национално значение, което значително ще улесни тяхното изграждане.
Десетилетия на блокирани проекти и „зелен рекет“
От над две десетилетия, възползвайки се от изключително либералното екологично законодателство, еколози в България почти без изключение обжалват изграждането на ключови инфраструктурни обекти като магистрали, железопътни линии, VII и VIII реактор на АЕЦ „Козлодуй“, мостове и тунели.
Един от най-ярките примери е тунелът под Шипка. През 2022 г., по времето на Тома Белев като заместник-министър на околната среда и водите, трасето на тунела беше включено в плана за управление на природен парк „Българка“ като резерватна зона. Това на практика обрече проекта на провал, оставяйки хиляди хора да рискуват живота си по опасните старопланински проходи.
Друг емблематичен случай е автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Магистралата е трябвало да бъде завършена още през 2004 г. за Олимпийските игри в Атина. Вместо това, поради близо 50 дела, заведени от „зелени“ НПО (само 15 от които за един месец през 2023 г.), цялостното ѝ изграждане през дефилето се очаква най-рано през 2035 г. През периода на блокирано строителство в Кресненското дефиле са загинали 76 души, а над 400 са ранени. Според публикации, тези действия на еколозите се свързват с лобистки интереси, целящи швейцарска компания да построи тунел на стойност 3.2 милиарда евро.
Примерите за блокирани проекти не спират дотук:
- Автомагистрала „Черно море“ няма да бъде изградена в обозримо бъдеще, тъй като трасето ѝ преминава през зони от мрежата „Натура 2000“, определени още през 2005 г. от екологични НПО.
- Тунелът под прохода „Петрохан“ също е блокиран по подобни причини.
- Разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ е невъзможно, тъй като под натиска на еколозите е обявена защитена зона „Ниска Рила“, в която попада язовир „Яденица“. Без този язовир централата не може да функционира.
- Подобна е и ситуацията с язовир „Черни Осъм“, където екозащитници се противопоставят на проекта, тъй като теренът попада в „Натура 2000“. В резултат на безводието страдат над 200 000 души от областите Ловеч и Плевен.
През 2022 г., под натиска на тогавашните министър на околната среда Борислав Сандов и зам.-министър Тома Белев, парламентът възстанови двуинстанционното обжалване на екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда на обектите от национално значение, което на практика възроди „зеления рекет“. Резултатът е ясен – през последните години не е стартирал нито един значим национален проект.
Край на злонамерените обжалвания
С оглед на тази ситуация е крайно наложително в най-близко време да отпадне възможността „зелените“ НПО да обжалват злонамерено и безконтролно стратегически обекти от национално значение.
Разбира се, законовите промени ще запазят възможност за обжалване, както изисква Орхуската конвенция, но тя ще бъде само на една инстанция – пред Върховния административен съд. Той ще бъде задължен да се произнесе в срок до 6 месеца. По този начин еколозите ще могат да подават жалби, но няма да могат да блокират проекти с десетилетия.
