Народното събрание прие на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за държавната собственост. Единият е внесен от група народни представители от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“, а другият – от Министерския съвет (МС). И двата проекта предизвикаха ожесточен дебат в пленарната зала относно тяхната целесъобразност и потенциални последици.
Промени в съдебната практика: Делата за отчуждаване отиват във ВАС
Законопроектът, предложен от управляващата коалиция, беше одобрен със 105 гласа „за“, 58 „против“ и 4 „въздържал се“. Основната промяна, която той предвижда, е прехвърлянето на компетентността по делата за обжалване на решения на МС при отчуждаване на частни имоти за национални обекти от административните съдилища към Върховния административен съд (ВАС). Вносителите аргументират това с противоречива съдебна практика при определяне размера на паричното обезщетение. За да се избегне прекомерна натовареност на ВАС, е предвидено Висшият съдебен съвет да осигури необходимия брой съдии до 1 януари 2026 г., съобщи БТА.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) изрази несъгласие, посочвайки, че тези промени ще затруднят гражданите и вещите лица, които ще трябва да пътуват до София. Според нея, истинските цели на измененията се различават от посочените в мотивите.
Цвета Рангелова („Възраждане“) също предположи други мотиви зад инициативата. Тя изрази притеснение от факта, че законопроектът е внесен от депутати без обществено обсъждане. Рангелова е на мнение, че противоречивата практика не е достатъчен аргумент за изземване на делата от местните административни съдилища и прехвърлянето им към ВАС.
В защита на законопроекта, Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС заяви, че той трябва да бъде подкрепен на първо четене предвид различната съдебна практика. Той даде пример с огромни разлики в обезщетенията, присъждани от съда за идентични имоти в участъци по национални обекти.
Законопроектът на МС: Отмяна на КРИАС и промени в приватизацията
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, получи подкрепата на 104 депутати, докато 62 бяха „против“. Той предвижда отмяна на разпоредбите, регламентиращи дейността на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост (КРИАС), както и отмяна на раздела „Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии“.
Предвижда се разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната, да се осъществяват от областните управители по местонахождение на имотите или чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол.
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Отпада забраната за приватизационна продажба от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол на имоти, управлявани от Министерството на отбраната.
Предлага се също така отпадане на необходимостта от решение на Народното събрание при приватизацията на обособени части от търговски дружества с повече от 50% държавно участие, които са включени в „Забранителния списък“ за приватизация. Създава се и нова разпоредба, която предвижда, че продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% общинско участие може да се извършва чрез електронна платформа.
Ожесточен дебат за продажбата на държавни имоти
Павлин Найденов („Алианс за права и свободи“) допусна, че законопроектът на МС засяга 4400 държавни имота, които предстои да бъдат продадени. Той изрази впечатление, че областните управители ще могат да провеждат електронни търгове за одобрените от МРРБ имоти, като те няма да са с явно наддаване и в реално време. Найденов предложи да се даде поне едномесечен срок за тези търгове в онлайн платформата.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов увери, че целта на законопроекта не е свързана с продажбата на имоти от списъка, публикуван на сайта на МРРБ, които дори още не са тръгнали да се продават. По думите му, „най-чистата работа“ при продажбата на недвижими имоти е процедурата с електронните търгове, където участниците не се виждат и печели този, който предложи най-високата цена.
Петър Петров („Възраждане“) коментира, че целта на законопроекта е ускорена разпродажба на държавни имоти, с които да се „запушват дупките в бюджета“. Той смята, че тези разпродажби се правят с единствена цел – да попаднат в „най-правилните частни ръце“.
Христо Расташки („Морал, единство, чест“ – МЕЧ) остро разкритикува законопроектите, заявявайки, че няма да подкрепят нито един от тях, защото искат държавата да запази имотите си. Той саркастично посочи, че „най-добрият брокер в републиката“ се е оказал министър-председателят Росен Желязков, който „ще продава 4400 държавни имоти“. Расташки риторично попита регионалния министър дали не го е срам да служи на Росен Желязков като „обикновен търговец“.
Министър Иванов отговори, че МРРБ няма законови правомощия да продава недвижима собственост и предложи на депутатите отново да прочетат мотивите към законопроекта, тъй като според него те не са разбрали същността на обсъжданото.
