Поредният пример за кризата в българската партийна система идва от партия „Волт“, която отново предоставя регистрацията си за участие на избори – този път на коалиция „Сияние“ на Николай Попов. Вместо да се яви самостоятелно и да търси подкрепа от избирателите, формацията отново избира ролята на политически посредник.
Това не е изолиран случай. Още през 2021 г. „Волт“ участва в коалицията, чрез която „Продължаваме промяната“ влезе в парламента, тъй като тогава партията на Кирил Петков и Асен Василев нямаше собствена регистрация.
Тогава коалицията беше изградена върху три малки партии – „Волт“, „Средна европейска класа“ и ПД „Социалдемократи“. Срещу регистрацията си те получиха места в листите и достъп до парламента.
След като новата политическа сила вече се регистрира самостоятелно, съюзът бързо приключи, а „Волт“ отново изчезна от политическия радар.
Политически посредници вместо реални политики
Подобни примери все по-често поставят въпроса дали част от малките партии изобщо съществуват като реални политически организации.
Критиците на тази практика смятат, че някои от тях са се превърнали в технически инструменти за участие в избори, вместо да защитават идеи, политики и обществена подкрепа.
Според наблюдатели това са партии без ясна идеология, без устойчив електорат и без последователна политическа линия, които периодично се появяват около различни политически проекти.
Субсидии и политически сделки
Причината подобни формации да продължават да съществуват е и финансовата страна на политиката. Партиите, които получат поне 1% от гласовете на избори или влязат в парламента, имат право на държавна субсидия.
Тези средства постъпват по сметката на партията, която държи регистрацията на коалицията, след което се разпределят вътрешно между партньорите.
Така регистрацията се превръща в ценен политически ресурс, а някои малки партии започват да функционират повече като посредници в изборния процес, отколкото като носители на идеи.
С новото участие на „Волт“ в коалиция около „Сияние“ този модел се повтаря отново – и още веднъж поставя въпроса дали в българската политика не се появяват партии без идеи, без ценности и без морал, които съществуват единствено благодарение на политически сделки.
