Консумацията на алкохол в ЕС е намаляла с 0,5 литра между 2010 и 2020 г. Въпреки това има няколко държави, в които употребата се е увеличила в същия период, съобщи „Евронюз“.
„Нито едно ниво на консумация на алкохол не е безопасно за нашето здраве“, предупреди Световната здравна организация (СЗО). Въпреки това количеството алкохол, което изпиваме, все още е значително.
Рискът от развитие на рак се увеличава значително при консумация на повече алкохол. Здравните власти призовават хората да спрат да пият алкохол или поне да го намалят.
Но дали се съобразяваме с тези призиви?
Някои хора спират да пият алкохол през януари, което се нарича „сух януари“. Данните показват, че консумацията на алкохол в Европа намалява.
Как се е променила консумацията на алкохол в Европа през последните десетилетия? В кои държави се наблюдава най-висок темп на намаляване и увеличаване на консумацията на алкохол?
Общото потребление на алкохол се определя като годишните продажби на чист алкохол в литри на лице на възраст 15 и повече години. Данните не включват нерегистрирана консумация на алкохол, като например домашно или незаконно производство.
Наблюдава се постепенно намаляване на консумацията на алкохол в ЕС и в европейския регион на СЗО.
В ЕС общото потребление на алкохол на лице на възраст 15 и повече години е намаляло с 2,9 литра през последните четири десетилетия, като от 12,7 литра през 1980 г. е спаднало до 9,8 литра през 2020 г., което съответства на 23-процентно намаление.
Потреблението бележи значителен спад между 1980 г. (12,7 литра) и 2000 г. (10,5 литра).
През следващите две десетилетия темповете на намаляване се забавят. Между 2000 г. и 2010 г. то е намаляло с 0,5 литра в ЕС.
Консумацията на алкохол в европейския регион на СЗО, който обхваща 53 държави, включително Русия и околните страни, е намаляла от 12 литра през 2000 г. на 9,5 литра през 2020 г., което съответства на намаление с 2,5 литра (21%).
Въпреки този спад регионът все още е с най-високо ниво на консумация на алкохол на човек в света.
Годишно всеки човек на възраст над 15 години в този ареал изпива средно 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки.
През 2020 г. сред 36 европейски държави, включително ЕС, Обединеното кралство, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и страните кандидатки за членство в ЕС, годишната консумация на алкохол варира от 1,2 литра в Турция до 12,1 литра в Латвия.
Средно гражданите на ЕС са консумирали 9,8 литра алкохол.
Сред „голямата четворка“ на ЕС по отношение на икономиката и населението най-голяма консумация на алкохол има в Германия 10,6 литра, следвана от Франция 10,4 литра, Испания 7,8 литра и Италия 7,7 литра. В Обединеното кралство този показател е 9,7 литра.
Ако разгледаме промените на национално равнище между 2010 и 2020 г., ще видим, че в 25 държави консумацията на алкохол е намаляла, а в 11 държави се е увеличила.
Консумацията на алкохол е намаляла с повече от един литър в 14 държави, докато в 5 държави тя е нараснала през този период.
Най-голям спад в потреблението на алкохол през този период бележат Ирландия и Литва. И в двете държави то е намаляло с 2,1 литра, следвани плътно от Испания и Гърция (и в двете по 2 литра).
Нидерландия, Франция, Кипър и Финландия също отбелязват намаление с над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било намалението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.
В ЕС потреблението на алкохол е намаляло с 0,6 литра между 2010 и 2020 г.
Най-голямо е увеличението в Латвия, където потреблението е нараснало с 2,3 литра.
България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също отбелязват значително увеличение. В Норвегия, Италия и Исландия увеличението е над 0,5 литра.
Много европейски държави са въвели редица политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като например данъчно облагане, ограничаване на достъпността на алкохола и забрана на рекламата му.
Според ОИСР обаче ефективността им е възпрепятствана от слабото им прилагане на място и ограничените ресурси.
Консумацията на алкохол се различава значително в зависимост от пола и образованието. Вместо количеството се изследва делът на тежките епизодични питиета.
Това е делът на пълнолетните лица на възраст 18 години и повече, които съобщават, че са изпили 60 грама или повече чист етанол през последните 30 дни. Това се равнява на 6 или повече питиета.
През 2019 г. почти всеки пети възрастен (19%) съобщава за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в държавите от ЕС – дял, който остава стабилен от 2014 г. насам.
Във всички страни мъжете са по-склонни да съобщават за тежко епизодично пиене, отколкото жените. През 2019 г. средно за страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените.
Най-висок дял по този показател при мъжете е отчетен в Румъния (55,2 %). Този процент е над 35 на сто в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.
Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия показват най-висок дял на тежко епизодично пиене, който е над 20 %.
Академичните изследвания показват, че разликите между половете може да са свързани с различни културни очаквания и да отразяват традиционните роли на половете. Възможно е също така да са свързани с разликата в заетостта и по-ниските доходи.
Нивото на образование също е от значение за тежкото пиене. Хората с по-ниско ниво на образование не са с по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.
Средно 12,5% от хората с по-ниско от средно образование съобщават за тежко епизодично пиене в сравнение с 20% или повече от хората с поне средно (22,3%) или висше образование (20,2%).
Тези разлики в значителна степен отразяват по-голямата покупателна способност.
„Алкохолът е по-достъпен за хората с по-високо образование и по-високи доходи. Въпреки това, когато се разглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус“, се констатира в доклада на ОИСР „Състояние на здравето в ЕС цикъл-2022“.
Най-високият процент на разликата в образованието на тежко пиещите се наблюдава в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.
В тези държави процентът на тежко епизодично пиене при хората с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото при хората с висше образование.
Съществува ли безопасно ниво на употреба на алкохол? Това е прост въпрос с прост отговор: не, не съществува.
„Не можем да говорим за т.нар. безопасно ниво на употреба на алкохол. Няма значение колко пиете – рискът за здравето на пиещия започва още от първата капка алкохолна напитка“, обяснява д-р Карина Ферейра-Боргес, изпълняваща длъжността ръководител на отдел „Управление на незаразните болести“ и регионален съветник по въпросите на алкохола и незаконните наркотици в Регионалния офис на СЗО за Европа.
„Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че колкото повече пиете, толкова по-вредно е – или, с други думи, колкото по-малко пиете, толкова по-безопасно е“, каза-Боргес.
