„Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес – ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?“. Така Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отговори в интервю на въпрос на БНР какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“.
„Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Не знаем за какво става въпрос. Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена.
Решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, войници, които дадоха живота си за Освобождението на България, това решението да се построи такъв храм през 1879 година от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години, от призива на Александър Батенберг 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ се е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм.
Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече, това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес – ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм.
