Каква беше 2024 г. и каква са прогнозите за 2025 г., попитахме Георги Първанов – HR експерт и член на Борда на Българската конфедерация по заетостта
Пазарът на труда е от съществено значение за икономическия растеж на държавата. Когато има достатъчно работни места и квалифицирани работници, икономиката се развива по-бързо и е по-конкурентоспособна на световния пазар. Каква беше 2024 година за пазара на труда в България и какви са прогнозите за 2025 г., попитахме Георги Първанов – HR експерт и член на Борда на Българската конфедерация по заетостта.
Пред dariknews той заяви, че през годината са се наблюдавали
много интересни и противоречиви тенденции.
„Завършваме с рекордно ниска безработица, продължаващ много сериозен ръст на заплатите, като най-висок е в образователната сфера – малко под 19%, но там има да се наваксва. В същото време продължават да се търсят много хора от трети страни, около 30 – 40 хил. работници са били наетите през 2024 г. Трябва да отбележим, че се наблюдава и най-голямо завръщане на хора от чужбина“, каза Първанов.
Оказва се, че през тази година има
рекордно търсене на работа от хора под 18 и 15 години.
„От както се занимавам с HR не съм виждал 13, 14 и 15 годишни младежи да искат да работят. Те искат да имат джобни пари и да бъдат не са зависими“, заяви Първанов. Търсят работа основно в сектора на услугите – заведения, ресторанти.
Какво да очакваме през 2025 година?
„Не искам да стряскам хората, но има производства, които намаляват, затварят или освобождават хора. Възможно е след Нова година да видим ръст на безработицата, дано да не е така, както предполагам“, каза HR експертът.
Според него ще продължат тенденциите на връщане на хора от чужбина, основно от Германия, Холандия и Северна Европа. „Много по-малко хора се завръщат от Южна Европа – Италия, Испания, защото там се чувстват по-комфортно от тези, които са в Германия и особено Великобритания, от където е най-голяма вълна.
Очаква се ръст на наетите работници от трети страни. „Вероятно ще стигнем до 100 хиляди работници, които през 2025 г. ще дойдат в България и ще заемат нискоквалифицираните позиции“, смята експертът.
Какво ще стане зависи от три много важни фактора:
- дали през 2025 г. ще приемем еврото;
- дали ще се приключи войната в Украйна;
- дали България ще има редовно и сигурно правителство.
Първанов обясни защо би се стигнало до ръст на безработицата при положение, че се очаква завръщане на българи у нас. „Българите, които се завръщат у нас търсят по квалифицирана работа или започват свой бизнес. В същото време намаляват инвестиции. Има и отлив на компании от страната. Ако нямаме стабилно управление, следващите години ни очакват трудни времена“, каза той.
Промениха ли се търсенията на работодателите?
Георги Първанов отбеляза, че търсените умения от работодателите, като че ли все повече се адаптират към очакванията на поколенията x, y, z, Milenium и Alfa – най-новото поколение.
„Продължават да се ценят качества като – желание за учене и адаптивност. Работодателите наемат хора, които имат преди всичко личностна нагласа и желание за развитие“, каза още той и допълни, че те все повече търсят хора, които не се страхуват от новото.
Пазарът на труда и AI
HR експертът сподели, че по време на европейска среща на EURES най-много се е обсъждала темата как изкуственият интелект ще се отрази пазара на труда.
„Идеята не е AI да ни замени. Идеята е да допълни човека. Много зависи как ще се регламентира и докъде ще стигне“, каза Първанов. Според него AI трябва да е в помощ на служителите, но не да заема техните работни места.
Ще сработи ли четиридневна работна седмица у нас?
„Законодателно това може да се направи в България, но за да се премине на 4 дневна работна седмица това трябва да се регламентира за един цял сектор от дейности, иначе ще постави в неравностойно положение останалите“, заяви експертът.
Първанов даде пример с икономиката на Гърция, която беляза рекордна година въвеждайки като експеримент 4 дневна работна седмица. „Те отбелязаха най-добрия си сезон. Предложили са предсрочно да си изплатят част от външните си дълговете, но от този експеримент обаче не са доволни синдикатите и служителите“, отбеляза той.
„Три дни да оставиш за себе си, за близките, да се развиваш, да учиш нови неща, да поддържаш добра форма, това го приветствам“, заяви експертът.
Той смята, че тя може да бъде въведена към 2030 година.
