От началото на мандата на новия кмет на Перущица Николай Баков, местната власт е обгърната от усещане за хаос, самозабрава и политически протекции. В малката родопска община – с население малко над 4000 души – сякаш започва да се развива модел, който силно напомня на онова, което мнозина наричат „власт без контрол“.
Публични поръчки се пускат и спират, едни и същи фирми се появяват отново и отново. Общинският съвет взема решения, които дори умерените наблюдатели определят като меко казано скандални. Отделно от съдържанието им, самата им непрозрачност предизвиква съмнения – кой печели, кой подготвя и кой всъщност дърпа конците?
След освобождаването на зам.-кмета Елена Янкулова, която имаше дързостта публично да заяви, че е била подложена на натиск във връзка с конкретни обществени поръчки и съмнителни практики в общинската администрация. Вместо разследване – Тишина. Тишина от институциите. И глуха стена от страна на Общината.
И тук ние, от NewsPoint, питаме: Къде е Прокуратурата? Къде е КПКОНПИ? Къде е АДФИ?
И защо всички мълчат?
Отговорът, за съжаление, може да се окаже болезнено прост.
Кметът Баков, председателят на Общинския съвет и почти всички ключови фигури в управлението на Перущица са представители на „нашата стара и социална партия – БСП“. Същата тази партия, която твърди, че се бори за справедливост и честност, но в конкретния случай, се радва на институционална недосегаемост.
Местните вече ги наричат „богопомазаните“. А управлението им – триумф на безнаказаността.
И докато общината се тресе от съмнения, а зам.-кметове биват отстранявани заради това, че казват истината, кметът управлява град с 4000 жители с „министерска“ заплата – близо 5000 лева месечно.
Какво точно управлява срещу тази сума? Съвестта на гражданите, или обществените ресурси?
И още – в държава, в която цели министерства се борят с бюджетни дефицити, допустимо ли е едно градче с няколко хиляди души население да издържа „царски“ апарат без отчетност и без последствия?
Това вече не е просто местна драма. Това е национален тест за институциите.
Ще се осмели ли някой да провери? Или е по-удобно да се мълчи, когато замесените са „от нашите“?
Ще има ли въобще отговор, или в Перущица ще продължат да царуват „богопомазаните“ зад фасадата на социална загриженост?
NewsPoint ще продължи да пита.
Защото мълчанието е съучастие.
А бездействието – престъпление.
