Зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – това са петте сетива, които определят начина, по който възприемаме света. Но ново изследване поставя под въпрос „свещената“ граница. Според учените оптималният брой сетивни входове за човешкия мозък е не пет, а… седем.
Моделът, разработен от екипа, разглежда връзката между сетивата, паметта и ученето. Ключът са енграмите – невронните мрежи, които съхраняват спомени. Всеки обект в съзнанието ни е асоцииран с множество сетивни данни – бананът има цвят, мирис, вкус, текстура, дори звук при обелване. Колкото повече сетива, толкова по-богата и стабилна памет.
Заключението е провокативно: човешкият мозък би работил по-ефективно, ако имаше две допълнителни сетива. Дали вече не крият потенциал проприоцепцията или усещането за ситост? Засега те не участват пряко в изграждането на спомени, но подсказват, че „петте сетива“ не са окончателна граница.
В далечното бъдеще хората биха могли да развият способности като усещане за магнитни полета или радиация. Но още сега идеята е ценна за инженерите, които разработват изкуствен интелект. Вдъхновени от принципа на седемте сетивни входа, те биха могли да проектират по-умни и по-гъвкави системи.
А може би именно роботите, а не хората, първи ще „чуят“ света по седем различни начина?
