След протеста в сряда, който върна държавния бюджет в изходна позиция, политическата сцена у нас остава разтърсена. Управляващата коалиция изпраща противоречиви сигнали, опозицията търси надмощие, а гражданските очаквания продължават да се покачват преди обявения нов протест в понеделник.
Социологът Боряна Димитрова и политологът Петър Чолаков коментираха в студиото на bTV причините за ескалацията, кой стои зад недоволството и дали правителството е застрашено.
Сряда донесе един от най-масовите протести през последните години. Хиляди хора – предприемачи, работници, лекари, учители, синдикати, политици и обикновени граждани – препълниха центъра на София.
„Протестът беше силен и разнороден. Имаше различни групи, но никой не допусна капана той да бъде „брандиран“ като протест на една партия“, подчерта Боряна Димитрова.
Според нея, бюджетът е само „поводът“, който е отприщил енергия, натрупвана от месеци – от казуси с арести на кметове, през бързото прокарване на законодателни поправки, до липса на диалог между управляващия и гражданския сектор.
Причините за напрежението
Източниците на напрежение не са от последната седмица, смята Димитрова. Тя припомни серия от събития, като ареста на варненския кмет, свалянето на двама софийски районни кметове и резките разминавания в подхода на институциите по сходни казуси.
„Хората започнаха да питат дали правилата важат за всички. И дали управлението чува сигналите извън своята политическа камбанария“, посочи тя.
Политологът Петър Чолаков определи сряда като „реванш на опозицията“, но предупреди, че тя остава фрагментарна.
„Това е римейк на 2020 г. Тогава имаше разнородни хора, обединени от непоносимост към модела на управление. Но те не успяха да създадат стабилна конструкция след това. И сега не е ясно дали могат“, каза той.
Според Чолаков, протестът е силен, но политическият ефект зависи от способността на силите „да не се самосаботират взаимно“.
След протеста БСП заяви, че при неприемливи промени в бюджета може да „преосмисли участието си в управлението“.
