Трагедията край „Петрохан“ оголи не само жестоката страна на една човешка драма, но и нещо много по-опасно – колко лесно обществото започва да лепи етикети, когато няма яснота, а институциите мълчат или говорят на парчета.
Още преди да се появят факти, в публичното пространство тръгнаха думи като „будистка секта“, „ритуално убийство“, „духовно самоубийство“. И тук идва първият голям проблем: будизмът – във всичките си автентични школи – не просто не оправдава отнемането на живот, а го отрича категорично. Самоубийството не е „път“, не е „преход“, не е „кармично извисяване“. Това не е интерпретация – това е основа на учението.
Думите на Калки и Александра Алексиева в този смисъл звучат като глас на разума в море от спекулации. Да държиш танка на стената и да четеш „Пътят на Бодхисатва“ не те прави нито просветлен, нито опасен. Това те прави човек, който търси смисъл. Но търсенето на смисъл и изграждането на култ са две коренно различни неща.
Точно тук се появява втората, много по-тревожна линия – възможността някой да е използвал езика на духовността, за да оправдае психологическа манипулация. Ако има „авторска религия“, ако има харизматичен лидер, който подменя ценностите с лични внушения, това вече няма нищо общо с будизма. Това е класически модел на култова динамика – животът се обявява за илюзия, страданието – за препятствие, а смъртта – за изход.
Психиатърът д-р Любомир Канов добавя още един важен щрих: не става дума за лудост в клиничния смисъл. Няма психози, няма доказана невменяемост. Има групово индуцирано психологическо състояние. С други думи – хора, които изглеждат „нормални“, но мислят и действат в рамка, която вече не е тяхна.
Третият проблем е институционалният. Огледи, камери, джипове, записи, бележки, сексуална литература, мистични текстове, соларни панели, изгорели покриви… всичко това се появява фрагментарно. Няма ясен разказ, няма последователност. А когато държавата говори на парчета, вакуумът се пълни със страх, фантазии и конспирации.
Майките не вярват. Близките не вярват. И това също е човешко. Както казва Канов – рядко родител ще приеме, че детето му е убиец или самоубиец. Но точно затова институциите трябва да са безупречно ясни, бързи и честни. Защото всяко забавяне не е просто пропуск – то е гориво за съмнение.
Най-опасното в случая „Петрохан“ не е само броят на жертвите. Най-опасното е, че отново виждаме как трагедията се превръща в идеологическа и религиозна мишена. Будизмът не е виновен. Философията не е виновна. Виновно е изкривяването ѝ – когато смисълът се подменя с контрол, а търсенето – с подчинение.
Ако има урок от тази история, той не е за религията. Той е за това колко лесно хората могат да бъдат увлечени, когато са изгубили посока. И колко трудно е после да се върнат – особено когато институциите вървят след събитията, а не пред тях.
NewsPoint.bg ще следи случая не заради сензацията, а заради отговорите. Защото тук въпросите вече са повече от жертвите.
