Петролът отново поскъпва заради отслабващите надежди за примирие в Близкия изток, а международните пазари реагират все по-чувствително на всеки сигнал за задълбочаване на кризата и възможни нови сътресения в глобалните доставки. В азиатската търговия цените на суровината се повишиха рязко и възстановиха част от загубите, отчетени ден по-рано, след като оптимизмът около евентуално дипломатическо решение започна видимо да се изпарява.
Към 08:00 часа българско време фючърсите на сорта Брент, който служи като основен световен ценови ориентир, нараснаха с 1,87 долара, или 1,87%, до 99,25 долара за барел. Американският лек суров петрол също отбеляза силно движение нагоре, като поскъпна с 2,10 долара, или 2,30%, до 92,46 долара за барел. Това възходящо движение идва само ден след като и двата основни бенчмарка се понижиха с над 2%, под натиска на очакванията за възможно примирие.
Новият ръст при цените на петрола е пряк резултат от отслабващите надежди за деескалация на напрежението между САЩ и Иран. Макар Техеран да даде сигнал, че разглежда предложение от Вашингтон, иранската страна ясно показа, че не е склонна да обсъжда прекратяване на конфликта при поставените условия. Успоредно с това предупрежденията от Белия дом за възможни по-твърди действия засилиха опасенията, че дипломатическият изход става все по-несигурен, а геополитическият риск за енергийния пазар остава висок.
Тази промяна в нагласите на инвеститорите върна на преден план страха от продължителна нестабилност на петролния пазар. Анализаторите посочват, че когато изискванията на двете страни се разминават толкова силно, вероятността за бързо примирие намалява, а това неизбежно поддържа напрежението в цените на енергийните суровини. Именно заради това пазарът реагира не само на реалните прекъсвания в доставките, но и на самия риск кризата да се задълбочи.
В центъра на тези опасения остава Ормузкият проток — стратегическият маршрут, през който преминава около една пета от световния износ на петрол и втечнен природен газ. Ограниченията по този ключов коридор вече оказват сериозно влияние върху международните енергийни потоци, а Международната агенция за енергията определи ситуацията като най-голямото прекъсване на доставките в историята. Това допълнително подхранва ръста на цените и повишава напрежението сред държавите, зависими от стабилни доставки на суров петрол.
На този фон Япония призова за координирани действия и освобождаване на стратегически петролни резерви, за да бъде ограничен натискът върху пазара. Темата е била обсъдена и на най-високо политическо ниво, което показва колко сериозно се възприема рискът от продължителни смущения в предлагането. Подобни сигнали от големи икономики обикновено се приемат като знак, че опасенията за снабдяването вече не са краткосрочна пазарна реакция, а стратегически проблем с глобално значение.
Допълнителен натиск върху международния петролен пазар идва и от други източници. Според данни, цитирани от Reuters, около 40% от руския капацитет за износ на петрол е засегнат вследствие на атаки и логистични затруднения. Паралелно с това производството в Ирак е намаляло до нива, при които складовите мощности се доближават до критични стойности. Съчетанието между геополитически конфликт, логистични проблеми и ограничено предлагане прави средата изключително чувствителна към всяка нова новина от региона.
Все пак част от възходящия натиск върху цените беше ограничен от данните за запасите в САЩ. За седмицата до 20 март резервите от суров петрол са нараснали с 6,9 млн. барела до 456,2 млн. барела, което е значително над предварителните очаквания на анализаторите. Този ръст на американските запаси донякъде охлажда пазара, но засега не е достатъчен, за да неутрализира опасенията около Близкия изток, прекъснатите доставки и перспективата за нови шокове в глобалната търговия с енергийни суровини.
