„Не дойдох на погребението от страх… Не знаех как ще реагирам… Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихната…“
Това са думите на едно дете към своята най-добра приятелка – 12-годишната Сияна, която трагично загуби живота си на пътя. Думи, които никога няма да стигнат до нея, но които са изпълнени с болка, любов и липса.
Приятелката на Сияна написва писмо, което предава на родителите си с молба да го поставят при нея. За да може Сияна да го прочете… някъде там, в небето.
„Мъка, мъка…“ – това са единствените думи, които успява да каже с насълзени очи бащата на Сияна, Николай Попов, когато разказва за този съкрушителен жест на сбогуване.
Писмото до Сияна
Скъпа Сиянке,
Вярвам, че сега си на по-добро място. Толкова ще ми липсват нашите лиготии и смехове… Когато разбрах, не знаех как да реагирам. Бях в шок и не исках да повярвам, че това се случва. Ти не заслужаваше това…
Не дойдох на погребението от страх. Не знаех как ще ми се отрази. Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихната…
Имах толкова въпроси, които исках да ти задам. Толкова неща да ти казвам. Искаше ми се просто да ти звънна, да те видя… но вече не мога. В стаята си дори имам наши снимки като малки. Гледам ги и си спомням всички хубави моменти.
Ще ти оставя и малки подаръчета – спомени. Да знаеш, че ти винаги ще си останеш моята най-добра приятелка. Много, много ми липсваш…
Обичам те!
