КНСБ поставя борбата с бедността и социалните неравенства в центъра на своята дейност. Това подчерта президентът на синдиката Пламен Димитров по време на конференция, посветена на 35-годишнината на организацията.
„Най-острият ни проблем е размахът и дълбочината на бедността. Растат социалните неравенства, разделението и социалното изключване. Хората са погълнати от усещане за крещяща несправедливост, а България продължава да е най-бедната страна в Европа. Наш дълг е да поставим в центъра на правителствените и парламентарните приоритети политики, които ще ни позволят да овладеем и преборим бедността и неравенствата и да възвърнем вярата на хората в справедливостта“, заяви той.
Заплатата за издръжка – ключов елемент в социалната политика
Сред основните приоритети на КНСБ е въвеждането на дефиниция и методология за „заплатата за издръжка“, като част от процеса по транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС.
Синдикатът ще настоява за приемането на Национален план за действия за насърчаване на колективното трудово договаряне (КТД) на заплащането на труда, с цел достигане на 80% покритие на работещите в срок от 5 години.
Моделът, който КНСБ предлага, включва:
- Ежегодно национално договаряне на минималната работна заплата по ясно дефинирани и законово гарантирани критерии;
- Договаряне по икономически сектори на стартови минимални заплати за основни категории персонал, както и препоръчителни индекси за ежегодното им увеличение;
- КТД на ниво предприятия, отчитащи специфичните реалности и договореностите на национално и секторно ниво.
КНСБ ще се бори за ежегодно увеличение на заплатите с минимум 10% във всички икономически сектори през следващите 3 до 5 години.
Справедлив преход към зелена и дигитална икономика
Пламен Димитров изрази загриженост относно процесите на деиндустриализация, загуба на конкурентоспособност и задълбочаващо се обедняване на гражданите вследствие на ограниченията, наложени от Зелената сделка.
„Новата Европейска комисия заговори за „рекалибриране“ на Зелената сделка чрез редица нови документи, като „Компас на конкурентоспособността“ и „Сделката за чиста промишленост“. КНСБ настоява социалните партньори да участват в подготовката на националните позиции, като приоритет трябва да бъде защитата и създаването на качествени работни места. Ние сме тези, които ще внесат здрав разум и ще защитят националните интереси“, заяви Димитров.
Той подчерта необходимостта от справедлив преход, който да гарантира, че работниците няма да понесат основната тежест на зеления и дигитален преход. Синдикатът ще настоява за защита на енергийно бедните и уязвими групи, които през 2025 г. се очаква да достигнат 35% от населението. В тази връзка КНСБ ще предложи създаването на Обсерватория за справяне с енергийната бедност, финансирана от Социалния климатичен фонд.
Изкуственият интелект и трудовите отношения
Развитието на изкуствения интелект (ИИ) носи както възможности, така и сериозни предизвикателства за работещите. Дигитализацията променя трудовите отношения и поставя нови изисквания към законодателството.
КНСБ настоява за:
- Въвеждане на механизми за защита на трудовите и синдикалните права в дигиталната епоха;
- Законодателно уреждане на правата на платформените работници чрез прилагане на „Актът за изкуствения интелект“ на ЕС и Директивата за платформените работници;
- Създаване на Директива за алгоритмичния мениджмънт на работното място, която да предотврати злоупотребите с автоматизирани системи за подбор, оценка и уволнение на работници.
„Не можем да позволим алгоритъм да ни оценява, повишава или уволнява!“, категоричен бе Димитров.
Законодателни инициативи за защита на работниците
КНСБ ще работи за приемането на три ключови законодателни мерки:
- В Закона за публичните предприятия да се гарантира участие на работещите в управителните органи;
- В Закона за обществените поръчки да се въведе изискване само фирми, сключили КТД за заплащане, да имат достъп до публични средства и проекти;
- В Кодекса на труда да се въведе постоянен финансов механизъм за подкрепа на предприятия с намалено производство поради временни пазарни шокове, по модел на мярката 60/40.
КНСБ – най-голямата национално представителна синдикална организация
През годините КНСБ се утвърди като водещ защитник на правата и интересите на работещите в България. Последната процедура за национална представителност, приключила през януари тази година, потвърди, че синдикатът увеличава броя на своите членове и разширява присъствието си в различни икономически сектори.
„Ще продължим да разчитаме на усилията на всички наши активисти, лидери в предприятията, браншовете и регионите. Ще работим за привличането на още млади хора, защото те са бъдещето на синдиката“, заяви Пламен Димитров.
С активните си действия КНСБ ще продължи да защитава интересите на работниците, да насърчава социалния диалог и да се бори за достойно заплащане и сигурни условия на труд.
