Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта широк спектър от актуални предизвикателства пред страната, вариращи от въпроси със заплащането в ключови сектори до борбата със спекулата и бъдещето на енергийния комплекс. В интервю за БНТ той разкри предстоящи синдикални действия и настоя за цялостни промени в политиките.
Заплати и синдикални искания
Добра новина дойде за работещите в горските стопанства. По думите на Димитров, вчера е проведена среща в Министерството на земеделието, на която е обсъдена реализацията на обещаното 15-процентно увеличение на заплатите. Очаква се споразумението да бъде финализирано до края на седмицата, след което служителите ще получат парите си накуп по-късно през годината.
Това се случва на фона на продължаващото напрежение в сектора, като КНСБ ще търси правата си в съда по повод задържането на вицепрезидента Тодор Капитанов по време на миналоседмичните протести. Самият Капитанов вече е завел дело, а конфедерацията е сезирала прокуратурата.
Димитров призова за въвеждането на „хоризонтална политика“, при която бюджетните увеличения на разходите да се залагат с еднакъв процент за всички сектори. Според него това би намалило необходимостта от постоянни протести, като заплатите ще се увеличават съобразно индивидуалното изпълнение на задълженията, но в рамките на общ ръст.
Предстоящи протести в здравеопазването
Сериозно недоволство назрява и в здравната система, прогнозира Пламен Димитров. Той очаква мащабен протест, вероятно в началото на септември, в който да се включат всички медицински работници, не само младите лекари. Причината е, че системата е „доста забатачена“ и има нужда от „единен, общ ръст на разходите за персонал“.
Борба със спекулата и високите цени
Президентът на КНСБ посочи и проблема с непазарното поведение на много пазари, което дава голямо поле за работа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Той подчерта, че регулаторите в нормалния пазарен свят налагат сериозни санкции, които имат дълготраен ефект. „10% от оборота е сериозна санкция, която, ако бъде наложена на някой търговец, ще го стресне“, каза Димитров.
Като пример за пазарна аномалия Димитров даде пазара на млечните продукти. „Няма как десет тримесечия да държим едни от най-високите цени на краве сирене и прясно мляко в ЕС“, възмути се той, посочвайки стойности над 10 евро за килограм краве сирене – по-високи от тези в Германия и Нидерландия. Въпреки вноса на сухо мляко, той отбеляза, че в съответните държави от него се произвеждат по-евтини млечни продукти.
Преквалификация и енергиен преход
По отношение на енергийния преход, Пламен Димитров настоя държавата да създаде специализиран орган, който да се погрижи за преквалификацията на работещите във въглищните предприятия след предстоящото затваряне на мощностите.
Той подчерта необходимостта от привличане на инвеститори, които да оценят наличната работна сила и да предложат адекватни заплати. „В Стара Загора и региона 55% от всички работещи в енергийния комплекс получават заплата до 2500 лв. Да, има едни 25%, които получават до 3500, но това са хора със знания, потенциал и технически умения, които отдавна ги няма на пазара“, обясни Димитров. Основното желание на работниците е при преквалификацията да запазят доходите си.
