Граф Игнатиев не е пратил Васил Левски на бесилото, заяви проф. Пламен Митев и така влезе директно в един от най-острите исторически и обществени спорове през последните дни. Преподавателят по Българско възраждане в Софийския университет отхвърли тезата, че руският дипломат носи вина за обесването на Апостола на свободата, и определи подобни внушения като политическа манипулация и изкривяване на историческите факти. Според публикации, цитиращи неговото изказване, Митев е категоричен, че обвиненията към граф Николай Игнатиев нямат сериозна историческа опора.
Темата за ролята на Руската империя в гибелта на Васил Левски отново излезе на преден план в публичното пространство, като спорът бързо се превърна в сблъсък не само на исторически интерпретации, но и на съвременни политически позиции. Именно в този контекст проф. Пламен Митев настоява, че днешното говорене за граф Игнатиев като „виновник“ за бесилото на Левски е подчинено повече на актуални идеологически внушения, отколкото на документално издържан прочит на събитията от XIX век.
В аргументите си историкът насочва вниманието към по-широкия дипломатически контекст около процеса срещу Левски. По думите му, ако се търси въпросът защо някой не е спасил Апостола, той не може да бъде поставян избирателно само към граф Игнатиев. Митев подчертава, че и други велики сили по онова време са разполагали с информация за случващото се, включително западни дипломати, които са следели отблизо действията на османските власти и на специалната комисия по делото. Така историкът поставя спора в по-широка рамка и оспорва опростената теза, че именно руският представител еднолично е повлиял за съдбата на Левски.
Проф. Митев обръща внимание и на друг траен мит около залавянето и процеса срещу Левски – твърдението, че българите не са направили нищо, за да го спасят, заяви проф. Пламен Митев, цитиран от БНР.. Според него историческите проучвания показват, че са съществували реални опити за организиране на освобождаването му, което поставя под съмнение внушенията за пълна пасивност от българска страна. Именно затова според историка разговорът за Васил Левски трябва да се води с повече документална прецизност и по-малко политическа употреба на паметта за Апостола.
