Съдържание
Резултатите от анкетата на NewsPoint са повече от красноречиви – 65% от гласувалите пловдивчани смятат, че кметът не се справя с управлението на града. Това не е просто статистика, а диагноза за състоянието на общественото доверие към местната власт две години след началото на мандата.
Над 5 000 участници в допитването ясно показват едно: търпението на хората се изчерпва по-бързо от предизборните обещания.
Криза на очакванията, а не само на управлението
Всяка власт идва с обещанието за промяна. В Пловдив също беше обещана по-добра инфраструктура, облекчен трафик, контрол върху строителния хаос, по-чист и подреден град, както и повече диалог с гражданите.
Две години по-късно обаче градът изглежда по-изморен, по-задръстен и по-напрегнат, отколкото обновен. Проблемите не просто остават – те се множат, задълбочават се и започват да се възприемат като символ на управленска безпомощност.
Трафикът – метафора на цялото управление
Трафикът в Пловдив днес не е просто транспортен проблем. Той е огледало на управлението – хаотичен, непредсказуем, без ясна логика и дългосрочна стратегия. Всяка нова „временна“ организация се превръща в постоянен проблем. Хората губят часове от живота си, нервите им са на ръба, а решенията изглеждат закъснели още преди да бъдат приложени.
Строителството – между инвестициите и липсата на държавност
Пловдив се строи, но не се планира – това е усещането на гражданите. Презастроени квартали, липса на паркоместа, недостиг на детски градини, зелени площи, канализация и нормален достъп – всичко това е белег на отсъстващо стратегическо управление.
Градът расте нагоре, но качеството на живот върви надолу. А когато хората започнат да вярват, че интересът на инвеститора стои над интереса на гражданина, доверието вече е сериозно разклатено.
Чистотата – хроничният провал
Чистотата в Пловдив отдавна не е просто хигиенен проблем, а управленски симптом. Препълнените кофи, нерегламентираните сметища и занемарените пространства създават усещането, че:
-
или контролът липсва
-
или не работи
-
или просто не е приоритет
А когато хората редовно си задават въпроса „За какво точно плащаме такса смет?“, това вече е политически проблем, не битов.
65% „Не“ не са протест – те са предупреждение
Вотът в анкетата не е бунт. Той е предупреждение. Предупреждение, че управлението се възприема като бавно, решенията – като половинчати, диалогът – като формален, а отчетността – като недостатъчна.
29% подкрепа не е стабилна основа, а знак за крехка легитимност, особено в град с амбиции като Пловдив.
Властта има два пътя – или да приеме този сигнал като аларма за промяна, или да продължи по инерция, рискувайки още по-дълбок срив в доверието.
Пловдив не страда от липса на потенциал. Той страда от липса на убедителна посока.
Проблемът вече не е дали кметът се справя.
Проблемът е дали управлението изобщо убеждава, че знае накъде води града.
