Един от най-ярките и безкомпромисни гласове в световното арт кино – унгарският режисьор Бела Тар – е починал днес на 70-годишна възраст. Тъжната вест бе съобщена от неговия колега и приятел Бенце Флигауф от името на семейството, предаде унгарската агенция МТИ. По-късно Асоциацията на унгарските филмови дейци потвърди, че режисьорът е издъхнал в ранните часове на деня след продължително и тежко боледуване.
Роден през 1955 година в град Печ, Бела Тар започва да снима още като тийнейджър – едва на 16 години, първоначално като аматьор. По-късно се присъединява към легендарното студио „Бела Балаж“, превърнало се в люлка на унгарското експериментално кино. Пълнометражният му дебют „Семейно гнездо“ (1977) ясно показва влиянието на Джон Касаветис и очертава интереса му към социалния реализъм и суровата човешка истина.
С филма „Аутсайдерът“ (1981) Тар окончателно се утвърждава като радикален и неудобен автор, който влиза в открит сблъсък с утвърдените естетически и идеологически норми на унгарското кино. „Моята задача беше да покажа истината. Не почуках на вратата – разбих я“, казва по-късно режисьорът за своя подход.
Истинският международен пробив идва през 1988 г. с филма „Проклятие“ – първият независим унгарски пълнометражен филм, селектиран за фестивала „Берлинале“. Именно с тази лента започва и дългогодишното му творческо партньорство с писателя Ласло Краснахоркаи – днес сред най-значимите европейски автори.
Най-емблематичният резултат от това сътрудничество е „Сатанинско танго“ (1994) – седемчасов, хипнотичен филм, създаван в продължение на цели седем години. Черно-бялата епопея се възприема като дълбока и безпощадна метафора за разпада на идеали и илюзии след края на комунизма в Унгария. По текстове на Краснахоркаи Тар създава още „Веркмайстерови хармонии“ (2000), „Човекът от Лондон“ (2007) и „Торинският кон“ (2011) – филмът, с който режисьорът обяви края на своята кариера и който сам нарече своята „лебедова песен“.
Американската писателка и културен критик Сюзан Зонтаг нееднократно е определяла филмите на Бела Тар като „шедьоври на съвременното кино“, а самия него – като „една от последните надежди за истинско авторско кино“.
През 2016 година Бела Тар гостува в България по покана на „София филм фест“, където бе удостоен с две отличия и бе представена пълна ретроспектива на творчеството му – събитие, което се превърна в знаков момент за българската киноманска общност.
С кончината на Бела Тар световното кино губи не просто режисьор, а безкомпромисен морален и художествен ориентир.
