Напрежението в Ормузкия проток и Червено море поставя под нарастващ риск глобалната интернет инфраструктура, международния обмен на данни и дори веригите за доставки на чипове. Макар твърдението, че „интернетът в целия свят може да угасне“, да е пресилено, експертите са единодушни, че евентуален военен сблъсък, саботаж или нови повреди по подводни кабели в този регион могат да причинят сериозни смущения в интернет трафика, по-бавни връзки, прекъсвания на услуги и по-високи разходи за бизнеса и потребителите. TeleGeography подчертава, че Ормузкият проток е критична артерия не само за енергийния пазар, но и за подводните кабели, които свързват държавите от Персийския залив с останалия свят.
Основният проблем е, че световният интернет не се крепи главно на сателити, а на подводни оптични кабели. Именно те пренасят огромната част от международния интернет трафик, банковите трансакции, облачните услуги, видеоконферентните връзки и комуникацията между континентите. Редица анализи и индустриални данни показват, че над 95% от международния обмен на данни минава по подводни кабелни системи, а значителна част от връзките между Европа, Азия, Африка и държавите от Залива зависят от маршрутите през Червено море и Персийския залив. Това превръща Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб в геополитически и дигитални тесни места с глобално значение.
Рискът не е теоретичен. Reuters съобщи още през септември 2025 г., че повреди по кабели в Червено море вече са нарушили интернет свързаността в части от Азия и Близкия изток, а AP цитира Международния комитет за защита на кабелите, според който 15 подводни кабела минават през тесния проток Баб ел-Мандеб. Това означава, че дори единични инциденти в региона могат да се усетят далеч извън бойната зона чрез забавен интернет, проблеми с облачни платформи, по-висока латентност и натиск върху алтернативните маршрути. При по-мащабен конфликт ефектът няма да е „изгасване“ на целия интернет, а по-скоро сериозна дестабилизация на международната дигитална свързаност.
Точно тук Ормузкият проток става особено важен. По данни на TeleGeography регионът е ключов за подводните кабели, които свързват ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия и други пазари с глобалната мрежа. При по-сериозен военен сценарий в Персийския залив или при верижни удари по инфраструктура, интернет трафикът може да бъде пренасочван, но с цената на по-нисък капацитет, по-бавни скорости и по-голям риск от претоварване на останалите маршрути. Затова анализаторите все по-често говорят не просто за енергиен, а и за дигитален chokepoint.
На този фон все по-често се обсъждат и алтернативни сухопътни маршрути за данни. Последните анализи показват, че държави от региона вече търсят наземни оптични връзки към Европа, за да намалят зависимостта си от рисковите морски трасета. В този контекст Турция действително се разглежда като една от възможните сухопътни връзки между Азия, Близкия изток и Европа, макар че не е единствената опция и не може сама да замести цялата уязвима морска инфраструктура. Това означава, че алтернативи има, но те все още не елиминират риска от сериозни смущения при ескалация в Ормузкия проток и Червено море.
Опасността не се изчерпва само с интернет връзките. Конфликтът в района вече засяга и глобалните доставки на хелий, който е ключов за производството на полупроводници, медицинска апаратура и други високотехнологични индустрии. Reuters съобщи, че спирането на производството на природен газ в Катар е довело до рязък скок на цените на хелия, тъй като страната осигурява близо една трета от световния добив. AP също посочи, че прекъсването на катарското производство застрашава веригите за доставки на чипове и високотехнологична продукция.
Това прави ситуацията още по-сериозна, защото при продължителна криза в Ормузкия проток светът може да усети двоен удар. От една страна, подводните кабели и международният интернет трафик ще останат под риск. От друга, недостигът на хелий може да затрудни производството на чипове, електроника, медицинско оборудване и индустриални системи. Така последствията няма да се ограничат до по-бавен интернет, а могат да се прелеят в по-скъпи смартфони, по-бавни доставки на техника, проблеми в производството и нов натиск върху глобалната технологична индустрия.
