Денят на народните будители е един от най-светлите и вдъхновяващи празници в българския календар. На 1 ноември почитаме всички онези, които през вековете са събуждали националното съзнание, пазили са искрата на знанието и са вдъхвали любов към родината.
Празникът е посветен на писатели, просветители, революционери и духовници, които с делото си са запазили българския дух жив. Сред тях са имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още десетки, които с перо, слово и дело показаха пътя на народа към просветление и свобода.
Началото на празника
След Освобождението българското общество осъзнава подвига на възрожденците, които създадоха духовната сила, довела до борбата за независимост.
Пловдив е първият град, който отбелязва празника – през 1909 г.. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде обявен за Ден на народните будители, а с указ на цар Борис III празникът става общонационален от 1923 г.
След прекъсване по време на комунистическия режим, традицията е възстановена през 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание.
Съвременните будители
Днес Денят на народните будители не е само поглед към миналото, а и напомняне за нуждата от нови будители – учители, учени, журналисти, творци и всички, които със своя труд, знание и доброта помагат на обществото да върви напред.
В цялата страна се провеждат тържества, училищни чествания и възпоменателни церемонии, посветени на делото на просветителите. В този ден училища, библиотеки и културни институции организират инициативи, които насърчават любовта към книгите, знанието и духовните ценности – все онези неща, които крепят България през вековете.
