Няма такъв театър, какъвто ни предлагат политиците напоследък. Лош сценарий, слаби актьори, евтина постановка — а билетите ги плащаме всички ние. Изборите в Пазарджик бяха поредното представление: ДПС първи, ГЕРБ шести, а публиката — прозяваща се от скука и разочарование. Всичко уж непредсказуемо, а всъщност до болка познато.
На фона на тази политическа сцена Бойко Борисов отново реши да вземе режисурата в свои ръце. Говори за “преформатиране”, “нов курс”, “смяна на актьорите”, но зрителят вече е гледал този филм. Същите реплики, същият декор — само прожекторите са по-ярки, за да скрият умората на играта.
Истинският въпрос не е кой е първи или шести в Пазарджик, а се подготвя почвата Делян Пеевски да влезе във властта като „спасител“ а може би и да е такъв. Всяка закана за избори, всяко телевизионно слово и всяко „събрание на елита“ изглежда като репетиция на сценарий, който вече е написан.
Премиерът Желязков в този сюжет е повече декор, отколкото активен участник — докато зад кулисите старите играчи си разпределят ролите. Те мислят, че народът е публика без памет, която ще ръкопляска на всяка нова пиеса, дори когато финалът е предвидим.
Борисов бе прав за едно: структурите на партията на местно ниво „боледуват“. Но това не е новост. Местните ръководители — така наречените „дерибеи“ — са демотивирани, самодоволни и безотговорни, готови да гледат собствените си интереси вместо партията.
И колкото и да се сменят актьорите, сценарият остава същият — власт за едни, разочарование за всички останали.
